Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30311 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Родопчанин от Смилян приюти бедстващи музиканти

Родопчанин от Смилян приюти бедстващи музиканти

Публикувана на 16.03.2015 | 07:05
1357 прочитания


Бедстващи в продължение на 12 часа музиканти били спасени от непознат жител на Смилян. Неочакваната добрина била проявена по време на снежното бедствие в Родопите през последните дни. Една от спасените – Юлия Величкова, разказа за случилото се пред „Отзвук“. „В петък вечерта, на връщане от село Арда закъсахме с автомобила заедно с колеги музиканти Никола и Сийка Кукушарови. За 12 часа и половина стигнахме от Арда до Смилян. Но пътят беше абсолютно непроходим. От фирмата, която почиства – на Хари Тютюнаров, ни казаха, че за нас е много по-безопасно, ако останем в селото. Бяхме измръзнали, гладни, изплашени. Цяла нощ пращяха дървета над нас. Видяхме страшно много паднали дървета, притиснали кабели. Един човек ни видя на пътя, че бедстваме, че сме закъсали на средата на непочистения път – Бисер Велинов. Без да се замисля, той ни покани в къщата си. Каза, че нямат парно, но ще направят всичко възможно да ни стоплят. Дадоха ни от техните дрехи, от храната си. Нацепиха дърва. Дадоха ни лекарства. През цялото време с нас копаха, слагаха вериги на колите. Три денонощия ни приютиха в тяхната къща“, разказа Юлия.

След като ги приютил у дома им, Бисер вървял няколко пъти по няколко километра в гората, за да се опита да раздвижи колата. Рязал дървета. Три дни не успели да се приберат.

„Човекът през цялото време търсеше телефони да се свържем с близките си, поне да кажем, че сме живи и че сме добре. Обиколи сумати къщи, за да намери връзка. Той и съпругата му Ася ни помагаха абсолютно безвъзмездно и безрезервно. Оказаха ни и психологическа и всякаква подкрепа. Изключително много им благодарим. Такива сърцати хора се срещат много рядко. Помагаха ни без да се замислят и без да искат нещо в отплата“, каза още Юлия.

Тя успяла да се прибере с един джип. На следващия ден Бисер ходил до Чокманово пеша и после обратно. Когато за последно изпратил моите колеги, казал: „Ще стоя с вас, докато не видя, че сте в безопасност. Това е мой дълг, след като сте попаднали при мен, да ви помогна докрай“.