Родопчаните – богатството на Родопите

Няма българин, който да не знае Родопите, няма човек, който да не изпада в захлас и умиление щом чуе за Родопа планина или види нейните прелести. Да, тя е богата с душевност и възвишеност.

Най-голямото богатсво на Родопа планина обаче си остават родопчани. Коренните жители, които са съхранявали в душите си божествените ценности, хуманния си бит и култура.

Така е било през вековете, никой завоевател не е успял да покори душата и човечността на хората живеещи в Родопите. Хората са били принуждавани да наричат Бога с различни имена, принуждавани били дори и самите себе си да наричат по различен начин и с друго име, но скромността, трудолюбието, отзивчивостта, човеколюбието, никой не успя да промени в характера на родопчанина.

Времето в исторически план е минало срършено, всеки си ближе раната и гледа да се оправя някак си, без да търси вина в никой друг. Днешните времена обаче са толкова коварни, че успяват да същисат и най-скритите душевни сили на човека, пък бил той и родопчанин.

Изолираният начин на живот на хората в Родопа планина е причина за разликите на това население от останалата част на България. Тази част на България е била винаги под специален режим на управление в последните 100 години от Българската история.

Различията в религиозно отношение никога не са пречели на местното население да живее в мир и разбирателство, но винаги са се намирали мераклии в централната власт, които да развалят рахатлъка на хората в Родопите.

Би трябвало всеки разумен да се запита как така най-покорното и кротко население на Балканите бива обект на посегателство от най-различни умопомрачени дейци, които се опитвали да изтрият багрите на това пъстро родопско население. Никой не помни някога в Родопите да е имало революция. Каквото дойде такова, ще е е обобщена фраза сред населението. Човеколюбието и състраданието обаче винаги присъства в духа на хората.

Безчинствата, които са се вършели от овластени организации преди 9 септември 1944г. и Възродителнят процес, извършван на няколко пъти през комунистическа България не можаха да пречупят до край гръбнака на родопското човеколюбие и толерантност. Информационните манипулатори подаваха твърде много погрешна информация и създаваха у хората живеещи извън Родопите погрешна представа за характера и бита на родопчани.

Ще припомня един разказ на бивш офицер от една гранична застава край Смолянско:

Бях изумен, казва той, – отгоре ни съобщават, че хората се въоръжават и всеки момент може да избухне бунт и затова трябва да сме безпощадни към хората, които са подозрителни, а в същото време с очите си виждам как хората се мъчат по цял ден, косят ливадите, събират сено, по цял ден са по нивите, а вечер чакат по 2 часа на опашка, за да си купят хляб, защото друго не са успели да приготвят за вечеря. Случвало се е, казва той, да посещавам разни дворове и къщи да търсим помощ за граничното поделение, понеже гледахме животни и понякога се разболяваха и сме търсели местните за помощ.

Та искам да кажа, че с очите си виждах лъжата, която ни пробутва държавната власт, с цел да оправдае мизериите, които правеха на хората. Носеха се легенди и измислици за „помака“, често дори са се говорели неща небивалици, че помаците живеели по дърветата, че били с едно око , даже са оприличавани и с канибали. Да такива простотии се говореха извън Родопите. А колко пъти се е случвало християнски семейства от Родопите да бъдат обиждани, наричайки ги прости помаци от хора, които си нямат ни хал ни хабер, че в Родопите живеят и християни, а не само мюсюлмани.

Отношението на властта на Българската държава към населението в Родопа планина е било винаги второстепенно. Неглижирането на проблемите в планината е факт и днес. Съвсем скорошен е израза „мани ги ония ахмаци“. Държавник от доста висок ранг си позволи на купонджийска раздумка да коментира живота в Родопите, казвайки, че „тука умен човек едва ли би дошъл да живее“. В коментара си той стига и по-далеч, споменавайки, че “ тия простаци са нито мюсюлмани като мюсюлманите, нито християните са като християни“.

Да, това е отношение на човек, от когото ние очакваме да свърши обществена работа, за която ние сме му делегирали правомощия.

Хората живеещи в Родопа планина са оцелявали, защото е имало взаимопомощ и съчувствие. Ценности, които са на изчезване днес. Жителите на Родопите са били винаги обект на манипулация и стремеж да се насъскат едни срещу други различните по религия, но еднакви по характер и бит.

Днес властта съсредоточава целия ресурс в големите градове и съвсем забравя за пазителите на планината, която ражда хора. И всички търчат да си поемат глътка въздух, като им писне от жегата и прахта.

Говорят ни за земеделие и туризъм, а дават парите само на онези с големите трактори и хилядите декари чужди ниви. А на родопчанина само присмех и израза „трай коньо за зелена трева“. Резерва от водни запаси също е в планината, а това е златото на бъдещето, така че инвестициите в планината си струват не само заради родопчани.

Години наред ни лъгаха със закон за планината, но уви, ни за планината, ни за планинеца.

Едно време през комунистическа България хвърляха милиони и милиарди да строят градски центрове в Смолян, в Кърджали и други родопски градове, но забравиха за хората в покрайнините на тези градове и на всичко отгоре посегнаха на вярата им.

Сега уж в демократична България ни баламосват с уж различни партии – дойде СДС та ни оправи и се спомина, сега пък ДПС се прави на панацеята за мизерията в Родопите, а днешните управляващи ни изпозват като назидание за грешното гласуване, от което пак те имат полза.

Спасението е в хората, в човечноста и разума, а не в партиите.

Духът на Родопа планина е преживял какви ли не мастити властелини, та днешните ли няма да преживее.

Но дано не загуби богатството си, най-ценното, душата на Родопите…

Родопчаните.