Родопите - източник на евтина работна ръка и съвременна робия

Публикувана на 09.04.2015 | 13:05
2439 прочитания

Като стане дума за Родопите, повечето се сещат за красивите планини, в които се разхождат стада от овце и кози. Други се сещат за родопската песен, която се носи плавно като облаците в небето, трети се сещат за хората там и гостоприемството на родопчанина.

Освен красивата природа и население, в чиито живот все още живеят традициите и патриархалните ценности, тук в Родопите има и една друга действителност, а тя е доста мрачна и неприветлива. Животновъдството, което е естественото средство за препитание в миналото, днес е трудно и почти невъзможно като поминък, заради изискванията, които не отговарят на възможностите на хората.

На фона на липсващата държавност и обезлюдени райони в България като северозапада и Странджанско-Сакарския район, тук патриархалният начин на живот успява да задържи доста повече млади хора. Това се случва, защото хората все още са много силно свързани със земята и планината и най-вече с възрастните хора. Мъжете, навършили пълнолетие, отиват на гурбет, но спечеленото се харчи тук в Родопите. Хората изкарват пари и се връщат, за да се порадват на семейството си, да помогнат на възрастните си родители. В повечето случаи този начин на изкарване на прехраната става причина за наемането на родопчани в нископлатени дейности. Положението, в което се намира въобще родопчанинът, е причина да работи за малко пари. Наблюденията са, че родопчанинът е склонен да работи за сравнително по-малко пари от останалите.

Жените, които остават да живеят в Родопите, биват наемани най-вече в шивашката промишленост, където трудът е в изобилие и твърде ниско заплатен. Има случаи, когато шивачките работят по 10-12 часа за 10-15 лв надница, има и по-тежки случаи, а да не говорим, че се намират и съвсем недобросъвестни работодатели, които задържат с месеци по цели заплати, а има случаи и на фалирали и дори избягали работодатели, които завличат с няколко заплати работничките. И никой не е в състояние да помогне на тези хора, за да си получат изработеното. 

Не е тайна за никого, че голяма част от работодателите в България се държат като чорбаджии и концепцията им за взаимоотношенията с работниците са колкото може да се отреже повече от възнаграждението за труда. А тези чорбаджии са обикновенно хранениците на властта и нищо не е в състояние да ги вкара в ред.

Търпеливите родопчани понасят всичко това с надеждата, че нещата може да се пооправят, но уви. Всяка нова власт говори за приоритети в планинските райони и малките и средни предприятия, но това си остава само на думи. Даже и по-лошо се случва. Правилата, които се прилагат в България, са в ущърб на труднодостъпните и разпокъсани населени места в Родопите. 

Животът горе в планината, вижда се, никак не е лесен. Това, което се случи в края на тази зима - снежното бедствие показа, че липсва каквато и да е превенция, която да облекчи положението на хората при обилни снеговалежи и изолация на Родопите, поради непроходими пътища и липса на електричество.

Приказките за развиване на туризъм в Родопите са поредното празнословие на отговорните хора, родопчанинът обаче сам за себе си ще намери изход. Най-вероятно ще се изнесе малко по малко и един ден Родопите ще осиротеят, но ако това се случи какъв ли ще е халът въобще на държавата България?

© Родопчани