Родопите - селската спирка за „бедния” грък

Публикувана на 22.04.2012 | 21:16
2541 прочитания


Около 30 на сто от младежите в Родопите не могат да си намерят работа, сочат икономическите анализи за ситуацията в планинските региони на Кърджали и Смолян. Една голяма част от тях са осъзнали, че ако разчитат на помощ от държавата, ще си останат вечно чакащи в едно дълго пиянство „из баирите". Алтернативата остава все същата-хвърляне на бохчата през рамо и на гурбет. Издържат семействата си, така че икономиката на много планински общини се крепи на техните парични преводи от чужбина.

Европейската комисия обяви неотдавна, че ще подпомогне осемте държави-членки на ЕС, които са с най-високо ниво на безработица сред младежите. Това са Испания, Гърция, където без работа са 47.2% от младите хора, Словакия (35.6%), Латвия (35.6%), Литва (31%), Италия (31%), Португалия (30.8%) и Ирландия (29%), показват данните на Евростат. Над 300 000 млади безработни испанци са напуснали родината си от 2008 г. насам заради липсата на възможности да се реализират професионално, тюхкат се на Запад от нас.
Безработицата сред младите хора в България била само 26.8%, според данните на Евростат. Ако към статистиката се вкарат всички онези, които не вярват на държавата и се оправят сами до такава степен, че държавата разчита на тях (б. р.–преводите за семействата им), положението у нас със сигурност ще се окаже по-тревожно от това в Испания.
Все се получава приказката за болния и здравия. Стандартите на гореизброените са несъпоставими на родна почва, а паричните потоци отново се пренасочват другаде. Явно прекалено дълго и силно стискаме зъби. Ни вопъл, ни стон. За незаминалите следва едно голямо чакане. Седянка за по-добро, в очакване сбъдването на поредната мечта. Бляновете за национално обединение отдавна останаха само в дългите речи по национални празници. Дойде ред и на жадуваната Европа. Последва разочарованието, че нещата не се случват с магическа пръчка, подарена от костюмиран „майстор" от Брюксел. Поне границите се отвориха. Новият блян, в чийто плен попадат  и онези 30 на сто безработни родопчани, се нарича пряк път до Гърция. На една крачка от по-добрия живот и същевременно дълга като месец. Май, юни, юли… септември, а годината е без значение. Така се променя датата за отваряне на прохода Маказа…
 
Отлежалото шампанско
 
През лятото на миналата година премиерът Борисов преряза лентата на пътната отсечка между Момчилград и Крумовград. Отказа обаче да отвори бутилката с шампанско. Подаде я на местен жител да я изстудява, докато стане септември. Тогава щял да се върне и да я изпият заедно при клъцването на лентата на дългоочаквания граничен пункт при Маказа. Уговори си и партия шах с момче от близкото село. А то дори и не предполагаше, че прословутият проход е замислен като пряк път до Беломорието още по време на Втората световна война…
Докато при нас кризите удрят пряко джоба, то на юг, при комшиите, се отразяват върху инфраструктурата. Довършването на пътя от гръцка страна се превърна в задача „Почистване на Авгиевите обори, ама… без Херкулес".
„До края на месец юни ГКПП Маказа ще заработи". Това обяви след среща с представители на гръцките власти в Комотини финансовият министър Симеон Дянков. Годината вече е 2012-та, а месецът е април. Вицепремиерът взе разстоянието от граничния пункт до Бяло море за 25 минути. "Пожелахме си при следващата ни среща да носим и вратовръзки, и плувни костюми", пошегува се Дянков. Той получи уверенията на гръцката страна, че няма проблем с финансирането на пътя до българската граница. Забавянето се получило заради тежката зима. "Според гръцките инженери, работата по пътя може да приключи до 2 месеца", бе новата надежда, дадена от финансовия министър. „Спирачка" за гърците били два проблемни участъка и едно свлачище, заявил пред Дянков областният управител на Източна Македония и Тракия Арис Янакидис.
Гергьовден е един от най-красивите пролетни празници. За тогава са предвидени и предсрочните парламентарни избори в Гърция. На вот като на вот. Седмица след посещението на нашия вицепремиер в Комотини, регионалният лидер на главната опозиционна партия Нова демокрация Йоргос Павлидис заяви, че Арис Янакидис е излъгал Симеон Дянков за Маказа. В изявлението си до медиите Павлидис подчертава, че строителните работи по гръцката отсечка на пътя са прекратени, не са изплатени заплатите на работниците, ангажирани на обекта, липсва финансиране и не е ясно кога пътят ще бъде отворен.
На избори като на избори. Не бива да пропускаме обаче и факта, че същият Арис Янакидис заяви миналият април, че Гърция е готова да сложи финал на изграждането на 25-километровия път от Комотини до българската граница и това ще стане към средата на август 2011 г.  Изявлението бе по време на трансграничния граждански форум в Смолян с участието на представители от България и южната ни съседка. Янакидис тъкмо бе поел поста на валия на гръцката област…
 
Кухата мечта?!
 
Политиката е игра на обещания, чието сбъдване може да дойде понякога единствено в края на мандата. „Майната им на всичките политици, да ни се отвори пътя само", редят нашенци докато опъват поредната ракия, неосъзнавайки дупката, в която са попаднали. ОК, отваряме прохода и какво става? Гърците се втурват към Родопите, но… само, за да минат като на парад през планината. То и шествието им няма да е никак лесно. Разбити пътища, дупки дълбоки по цяла педя, кърпежи на всеки три месеца от фирми, на които така е изгодно да извършват обществената поръчка, защото следващата ще е отново в техни ръце. Посрещаме ги с шпалир. Предлагаме им… Ето тук вече закъсваме.
 
Природа?

Осеяни с боклуци забележителности, разпилени отпадъци край градските кошове за смет, те самите изпочупени, обгорени-с откраднати капаци, колела. „Поне десет пъти съм поставял празни тенекии от сирене до пейките пред блока, за да има къде хората да си хвърлят фасовете, кутийките бира и т.н. Оцеляват до месец. Докато мине някой мургав събирач и ги грабне, защото от  вторичните суровини ще изкара около 15 стотинки от тях. Правиш го за добро, а те крадат. Шибаните, ръждясали тенекии от сирене крадат! Преди години направиха нови автобусни спирки. Всичко бе нашарено, изпочупено, обезкостено за отрицателно време. Задигат колела от кошове за боклук, за да си направят количка за градината. Крадат цветя от парковете, за да си ги посеят в нелегалните градинки край Арда или другаде. Тези хора явно обичат да живеят в мизерия, да са обградени с боклуци и помия. Да им е грозно и отвращаващо. А, вероятно, именно те са от най-оплакващите се. Това е манталитетът, а градовете ни са негово отражение. Чакаме туризъм и чужденци. Ако не ни е срам от сурата на собствената си простотия, да ги чакаме", възмущава се жител на кърджалийския квартал „Възрожденци".

Заведения?

Ако ни питат за елитни, най-вероятно ще ги пратим при някой познат-барем той да им вземе мангизите. Сервитьорите не знаят нито един чужд език, особено в по-обикновените кафенета. Но като се замислим, то и „необикновени" няма.

 „Седнахме в градината на ресторанта. Дойде сервитьорката и ни каза да сме влезли вътре, че тя била там и от служебната маса трудно би ни наблюдавала. Гледахме малко смутено, но го направихме. Попитах я дали предлагат някакви супи. Зяпаше ме тъпо. Повторих и потретих въпроса. Тогава тя ми каза, че й заглъхнали ушите, защото предната вечер имало сватба в кръчмата. Отиде до кухнята да провери понеже не знаела. Върна се на масата с положителен отговор, а аз поисках меню, за да си избера и нещо друго. Тогава последва: „Ти сега супа ли искаш или меню? Или май не знаеш какво искаш, а?". Подобен въпрос не съм очаквал никога от сервитьорка. Беше обед. В заведението нямаше жива душа. Викам си: „Тая си е надвила над масрафа". Както и да е. Хапнах и си поръчах още една бира, а оная ми казва: „Още няма дванайсет и половина, а ти ми поръчваш втора?". Бре, няма такава! Ходил съм къде ли не. Из цяла България съм посещавал кръчми, някои от които турбо долнопробни, ама такова нещо никога не ми се беше случвало! На вратата на двуетажното заведение пишеше: „Организираме сватби и семейни тържества". Дори не му помня името, нещо „Ориент.." ли беше, как…, не забелязах добре. Намира се в центъра на оня панелния ви квартал. К`ви сватби правят там с подобен персонал, не ми се мисли", коментира пловдивчанин след гостенско в Кърджали.

Шопинг и още нещо?

Когато родопчанин тръгне на пазар, то той първо заделя пари за пътни. Никой уважаващ себе си гъзар от планината няма да остави кинти в местните магазини. Цените са други, качеството „намирисва" с дъх на Димитровград. Поне да се впусне сам до „оригиналното" находище. За молове и дума не може да става. Какво остава за гърците, „юрнали" се през Маказа? Още някакви си 50 километра и табела „Добре дошли в Хасково". Още толкова и Пловдив ще плени джобовете им. Както прави и със самите посрещачи в Родопите. А там и кръчми, и молове, и нощен живот…
„Криза, криза, ама душата не иска само чукари и камънаци", заяви жалостиво гръцки турист след посещение на Перперикон.
Нищо им няма на комшиите щом са готови и последното „свидно" евро да дадат за задоволяване на сексуалните си щения. Пример: дърти пергиши от южната ни съседка били спипани в Петрич в компанията на проститутки. Единият от старците дори бил в прединфарктно състояние. Със сигурност не и от цената на услугата, в размер на 100 евро. В полицейските анали от последните години са описани и около десетина смъртни случаи от пренасищане с платена любов.
Ние пък си чакаме упорито прохода „Маказа". И няколкото проститутки из Родопите, също. Защото гърците като се втурнат друг път невидели „евтиниите" ни-храна, дрехи, китайски кецове и др., най ще си харчат еврата за по някоя ласка по хотелите. Останалото си го имат и при тях, ама в пъти на по-добра цена. Дори родните „Лидъл"-и не влизат в статута „магазин за бедни". Единствена стока остават девойките. Освен камъни и мръсни язовири, какво друго да им предложим? Зимните родопски курорти си ги знаят и преди новите пунктове край Златоград и Кирково. И без друго вече са разбрали, че бардаци нямаме, а месец след отваряне на „Маказа", ще разберат, че хубавите Елени са бол и могат да вържат и за три водки с енергийна напитка в бара. Картината е пълна и „работата си отива на бой". Селската чест няма да позволи чужди да задирят местните „пожари".
Чакаме си „Маказа", а собственици на барове да ги застраховат. Освен бой и еб.не, на кризисните гърци няма какво да им предложим. Поне не по-добро. А то ги чака на няколко десетки километра след „шпалира" в областните родопски центрове.
Жельо МИХОВ