Родопски мохабети: Бих ти дал пари, но нямам в мене

В еднò мỳтко сèло, кадèно врит са са пазнàвали, имèло еднò йèтце стѝснато мòско. Не дàвал и стотѝнка на децàна му- ỳтерно йедèли у домà хми, за òбед хми клàвали филии с лютеница. Всѝчко си садѝли в градѝнине, пък в пòникан гльòдали нèкакви хайвàнкове- за яйца, за млèко и за мьòсо.
 

И стàнало ейнѝ, че ат едѝн пòт врѝт ги удрѝла крѝза. Парѝне са са крàтили.  И млòго òчи зафàтили да паглèват към кòщана на ейнòе чолèк. Ама едѝн са престрашѝл и тòрнал да паѝска нèкав лèв и ако рàчи да пачèка, баннòш ше си му ги вòрне, агà са паапрàвет рàботисе.
 

Срьòшнали са са на кишòна на кòщана и ейнòе папѝтал, бèз да са пишмамѝ.

• Ако имех, да ти дам, ама нèмам и стотѝнка в мèне- рèкал стѝснатиен бỳршко, òти са сèтил, че дадè ли му, нèма да ги вѝди.
• Ам у домà ти?- èще едѝн пот рèкал да папѝта чолèкан.
• А, у дамà врѝт са добрè, берекèтвертсам, че папѝта!...