Родопски мохабети: Да хванеш Горския натясно
Пỳстисе резàчки, èще ат сабàх ми надỳха главòса. Врѝт* си са накỳпили резàчки и па цèл ден бобутьòт*, спѝрат ле кòлкуну да сѝпет бензѝн, или мàслу… И хàйде, йе сам свѝкнал, ама дèтку* агà ги чỳе и гу снахòда*.
Сьòннали сме пòренка* да кòснеме* планѝна* и гу слỳшем, че са ле атпòшква*. Папѝтах гу да му е не парàтку*, пък той ваздòхна* и ми рèче:
- Ушѝсе ми предòниха ейсèва* людье*. Аткòле врѝт сечèха с нажèци* и брадви и немèше ейсòе бòбуть, пък ейсе?!… Врит са изучѝха! Ама бàре ейсè и на Гòрскине ше хми е пò-льòсну. Катрòно тòрне да рèже без позволѝтелно, резачкана ше гу издадè и глòбана му не мòрда. Оти не е сàму ейсè, и аткòле ги имèше, дèну сỳрнат* ат баѝрен*, без да плàтат. И йèтце нефелѝти* имèше, че баннòш и Гòрскине вѝдваха зòр. Ейсè са сèтам за едѝн Гòрски, дèну нàгуну* цел живòт ше пòмни когà е рàбутил в нàшиес край.
…Тамàн си бех дашòл ат казàрмана и в махалòса са дỳмеше, че ше смèнет Гòрскисе. Имèлу жухàн* атсèчени барѝки и смèткине на стàрине Гòрски не излѝзали, та щèли да ги изпòдат*. Дòйде и при нам нòвиен и па цел дèн абиграваше* па баирен и жухàн изгарèха с глòби. Зафàтиха да са валèсват* людьèсу - напрèш си плàтаха кинѝгана, тагàва фàтаха* брàдвана.
Стàналу му дрàгу на чулèкан, че врит спàзват закòнан. И кàкну си е хесабѝл* как ше гу пахвàлет в Гòрскуну и ше му вдѝгнат заплàтана и чул баннò* да сечè. Памѝслил, че му са е стòрилу, ама атишòл да нагльòда. Кинà* да вѝди?! Еннò жèнску сечè най-дебèлана барѝка. Йедòсал са ейнòе и хи фàтил брàдвана.
- Глòбата ти не мòрда! – рèкал хи Гòрскиен.
- Немòй, àгу! Зàтвари си ачѝте – не рàбутем, парѝ нèмам, чулèк нèмам.
- До ейсè врит съм глобèвал, ама хайде, ше си затваре ачѝсе, аку ми са втàсаш*, че нèма да сечèш пòвече без позволѝтелно! – рèкал Гòрскиен, без да знае с каквò нефелѝту женѝще си ѝма рàбута. Ле хи си дал брàдвана и ейнàе са навèла и зафàтила* пак да сечè и да му са сме. Той пак е спрèл и зьòл да пѝше глòба. Те му фàтила мòливан и му рèкла:
- Парѝ нèмам, ама пак ше са разберèм – и зафàтила да атвòрзва мендѝлен*. След палавѝн сахàт си вòрзала мендилен и пак фàтила брадвана. Гòрскиен са збòркал и пак фàтил кинѝгине да пѝше глòба. Ейнàе пак гу пагльòднала, пак развòрзала мендѝлен… Агà пò-сèтне женѝщену пак са пресьòгналу към брàдвана, Гòрскиен са уплàшил, извàдил еннà кàрта ат тарбòна и уж са загльòдал. След мàлку си застèгал багàжчекан и хи рèкал:
- Виж, каква е бѝла рàбутаса - да са окàже, че ейсòе райòн е бил на кòлегана…
Речник:
Врѝт - всички
бобутьòт – вдигат шум
дèтку – дядо
гу снахòда – не може да си намери място
пòренка – по-рано днес
кòснеме – да хапнем
планѝна – обяд
атпòшква – въздъхва тежко
парàтку – лошо
ваздòхна – пое си въздух
ейсèва – тези
людье – хора
нажèци – малки брадви
сỳрнат – мъкнат
баѝрен – гората
нефелѝти – лоши
нàгуну – сигурно
жухàн – много
изпòдат – изгонят
абиграваше – обикаляше
валèсват – въздържат се, също и съобразяват се
фàтаха – хващаха
хесабѝл – мислил, кроил планове
баннò – някой
кинà – какво
втàсаш – обещаваш
зафàтила – започнала
мендѝлен – престилка, част от традиционната женска носия
