Родопски мохабети: Денят на разплатата
Агà дòйде лèтуска, людèсу натàтък излѝзат в òтпуска и хòдет на почѝвка – катрѝ* на морè, катрѝ па баѝрьесу* и па двè-трѝ недèли не дапѝрат рàбута. Пък ейтỳва нѝкогаш не мòже да вѝдиш ейнакòв чулèк. Ейтỳва бадѝн* акỳ излèзе в òтпуска лèтуска, ѝли ше збѝра сèну, ѝли е рòйнал кòщана. Амà млекàрисе зафàтиха* да са падигрàват с людьèсу и да хми дàват жòлти стотѝнки за прèснуну и хамèн* врѝт* изклàха хайвàнкавене и астàвиха ливàдине. Та ейсе òтпуски си зѝмат ле ейнèва, катрѝну ше хàлат* нèкина па дамà хми.
Ланѝ и кумшѝйкана астàви рàбутана па средè лèту, зам да стьòгне етàжен, че пòдзима* щèха да жèнет синòн и гòстье да дачèкват. Чулèкан хи прàвеше стàж в рỳдникан и спеше на квартѝра в градòн. Той са прибѝраше ле за сòбута и недèле, та сѝчкана рàбута бèше астàнала на гарбòн на женàна. Цèлана кòща бèше втàсала за мàзане – с кирèч* па двàравене* и с байò дуграмòна. Пазарѝла женàна мàйстур, катрѝкну* за пет дèне свòршил цèлана рàбута. В пьòтак след плàден си тòрнал. Вечерòн са прибрàл миньòран и òти бѝлу гèч, не свèтнал крỳшкине, ам ле с бàране по вратѝне и двàравене стѝгнал ду спàлнена и лèгнал. На утернòна женàна агà са разбудѝла, видèла каквà бельò е стòрил чулèкан хи, и са разрỳкала*:
- Как та е нè срàм, кьòраф ли бèше, та не вѝди, че байòна и кирèчен са тазèшни*?! Пòглеж кинà мèхне* двàрас, че и байòса как си асỳкал*, дèсу си са апирал на вратàса! Вòри нах градòн да зьòмеш èще байò и кирèч, че не мòгам да го гльòдам ейсòе* резѝл!Агà излèл чулèкан, женàна са убàдила на мàйстуран и му рèкла, че йèтце е бендѝсала как си е свòршил рàбутана, амà аку рàчи да дòйде и днèска за èще палавѝн сахàт, че и да си му платѝ. Дашòл майстуран и женàна му рèкла:
- Рàбутаса ти ѝде òтръки! Йòла се с мèне в спàлнена, ѝскам да ти пòкаже местàса, къдèсу мòес чулèк си астàви ракѝне снòщи.
Мàйстуран спрèл кату закавàт и хи рèкал:
- Немòй ми са сърдè, ама пò-хỳбавце вòри ми òдрави патèта ат градѝнана, илѝ ми клàди пет-шес тѝкви в чувàл и смèтай рàбутаса за апрàвена.
Речник:
катрѝ – коибаир – гора
бадѝн – някой
зафàтиха – започнаха
хамèн – почти
врит – всички
хàлат – пипат
пòдзима – наесен
кирèч – вар
двар – стена
катрѝкну – който
разрỳкала – развикала
тазèшни – пресни, неизсъхнали
мèхне – пприлича
ейсòе – този
асỳкал – избърсал