Родопски мохабети: Грешка при кърменето

На едѝн бубàйку му дашлò писмò ат синòн, катрѝкну живèл Сòфия ат байè гадѝнки.

„Бàбку, радѝ ми са дèте. С майка вече сте нàнка и дèтку. Ама женàса немèше прèсну, та еннà кумшѝйка, дашла ат Африка му дàва да сàе, òти и тè има мỳтку дèте, пък нèкинуну не рàчи да апѝна. Ама бѝ мèсец и ат прèснуну дèтесу пачернè, та нèма да ни мèса нàм. Кàзвам ти гу, зам да са не чỳдиш, агà ви гу данесèм лèтуска на сèлу да гу вѝдите. Жѝви и здрàви и ни чèкайте след двà мèсеца ѝдеме“.

Астàвил кинѝгана бубàйкуну, нашòл друга, фàтил химикàл, зьòл бèлу лѝсту и напѝсал:

„Сѝнку, трèбва да ти прѝзна нèкина! И ти агà са радѝ, на мàйка ти не хи са бèше спỳсналу прèсну и ти дàвахме ат прèснуну на крàвана. И вѝж каквò нèщу е живòтас-чек на 30 гадѝни ти нарàстаха рòгаве!“