Родопски мохабети: Историята на едни терлици
Аткòле, агà èще мàйкине и нàнкине прàвили рỳбине на мòмине стàнало ейнѝ, че са крàтил гайтàнен. Ейнвà зьò да ми разпрàве снòщи мѝжу на межòна у думà му.
Мѝтца щèла да са жèни и врѝт рàбутине хи са бѝли хазър, ле терлѝци трèбвало да са стòрет.
Те ле усỳвали и накрàен агà хми апрèлу йèйцену, видèли зòрат. Тòрнали по дюкèнине да трòсет- нѝкаде не нахòдали. Ле в едѝн дюкьèн астàналу мỳтка парчѝца- ле кòлкуну да кладòт на едѝн терлѝк…
Зарѝлу си е òганет- астàвала еннà недèле ду дахòданену на мамàрене, пак терлѝцине са нè хазър, òти нèма гайтàн. Йèтце бàлну хи стàналу на мòйна мѝтца… галèма бỳца хи са фпрèла на гòрлоно- как ше са излòжи, агà в дàравене и в рỳбана нèма терлѝци… Излèла мѝтца на пòтен и зафàтила да варвѝ- не вѝдила къдè стѝпа, не чỳела агà баннò хи предỳми. Ле гайтàн и срàм хи са бѝли в акълан.
Агà че па еннò врèме ат еннà дерьò изрѝпили жухàн бèли и пòстри авчѝнки и едѝн йòдар авчèр, с голюми чòрни òчи и завѝти мустàце. Агà гу пагльòднала мѝтца- акъл хи не астàнал- йòдар, кàматан, с бела като снèг рѝза. Пък патỳрене… цèли абшѝти с гайтàн. Ейнòлкува млòго имèлу, че щèл да хи стѝгне за врѝт терлѝцине…
Задỳмила мѝтца авчèрен- кàзала му òти ейнѝ гу гльòда. Кàзала му, че са е свòршил гайтàнан, пък те е тòрнала да са жèни.
Авчèрен хи рèкал:
- Йе мòгам да ти пòмагна- аку ѝщеш ше свàлем патỳресе и ше ти го òтпарам… амà требва сèтне терлѝцине да дòйдат дàр мèне…
„Ейнѝ и стàна- ейсèва терлѝци, дèсу съм надèнал са ат ейнèва”- рèче мѝжу и парỳка мѝтца да налè студèна вòда ат врѝсен.
