Родопски мохабети: Летна жега

​Един чулек от енно маданско село рекъл да иде до градон да си купи некина от дюкенине, оти по селоно немело ейнова, дено му требовало.

Приготвил са той с новине патуре. Наденал нована риза и новйен абен копаран. Навил седем ката поес, наврел гуменицене и торнал.  На людйено им било интересно ага го видет, оти ейное чулек си ходел облечен по старовремски - родопски табйет и зиме и лете. Ейни с абени дрипи, волнен поес и плетена волнена шепка. Абе стар родопчанин

Отишол чулекан на спиркана и дочекал  ламаринана  да дойде и да са качи. Енно време ейни викали на рейсан.

Че да, ама то ейногава рейсовене били редки и са са качовали по байе людйе. Спрел рейсан на спиркана и чулекан зорлен са натоптал навотре. Понеже рейсан бил преполнен, людйено били съмсък един до друг. И тагава хем било летуска в най-големана жега, хем многу людйе и чулекан зьол да са изпотева и да му чучурка пот от главона. Поотпошкал са малку  и рекъл: 

- Абе ейсова време байе ше ма узори, байе ми стана топло.

Пък до нега седела енна млада невеста  и те му рекла: 

- Ам агу, то не е от времесо, ам ти си са облекал с дебели дрипи, от дрипите ти пече йетце.

Оборнал са чулекан, поизгльодал йе и хи рекъл: 

-Да бе, ейнаие то, йе и зимоска си ходе сас сощисе дрипи, оти ейнагава ми не пече, не е то от дриписе, те си са сощисе, ам йе от времесо, оти йе жежко летосо.  

Га чули другине са са вазхилили и невестана са изчервила от срам и си замальчела.