Родопски мохабети: Отколешни будаллъци
Да ви разправем енно време какви будаллъци воршехме. Най-големине сакатлъци ставаха ага са сбираха людьйено на межо. Мисирь да са рони, волна да са чопка и секакви други чофтеливи работи.
Зьол един юнак да ходи в енно друго село да заглева по межене енна моминка. Ходил на два-три поте и зьоли байе да са заглеват момине по нега, то пък йе бил байе снажен и каматан.
Че да, ама ейтамошнине моски го възненавидели и зьоло да хми не уйдисва от ейнова дено момине от техноно село са зьоли да са вглеват в ейное воншен юнак.
Сбрали са са еннош и са нахесабили челъм как да проподет ейнова моско. Сдумили са са те и на енна вечер кугано имело межо го порукали и му рекли да поиграет малко ейни за сеир и сетне ше идат при момине на межона.
Стемнило са и са са збрали в енна адайо и решили да играет на слепото. Метат са на чоп и комуно са панне най-кропана клечка му заворзоват очине и зафата да ги разтросьова по стаена и когана допре , му казова имено и познае ли го пак на нега му ворзоват очине.
Нагласили те работана и на приходанинан му са паднала най-кропана клечка. Затворили те вратана, залостили йе уж - да не зьоме да флезе неков от старине людьйе, затворили и кепенцине на пенжуран - то навремето неме жем на тех ам от вотре пармаци и отвон кепенци, та затворили кепенцине и спуснали пармакан. Зьоли енна корпа и ага му ворзали очине да не види един дуйнова ламбана и го попадили в еннана кеше. И какво да ви разправем, ейнева шумници зьоли по енна губерка и само седьот и чекат ле допре ли бадин и му вжонова губеркана.Изрукал са юнакан и свалил корпана ама то пак не види нищо нали са угасили ламбана и те са са нагласили по стаена и само го чекат да допре бадин и му вжоне губеркана пак.
Като му вжонали две-три поте губеркана и са паникьосал зьол да са мета по кешене и ле на когана налети и ейное зафати да го пишка с губеркана. Метал са по адайона напреш- назадь и вече от зор са залепил за дуваран и са ле суне настрана да набара пенжурана или вратана. Хеле по енно време набарал пенжурана, заврел ракине и бутнал кепенцине. Ага му светнала месечинана решил да изрипи през пенжурана. Че да ала от зор не зафтасал да вдигне пармакан, ам са напьонал със сичка сила и нарамил пармакан на рамана. То чулекан са видел на зор от пишканьйено с губеркана и му дошол голем зор-кувет и са йе не сетил как са йе проврел през пенжурана и от там са буботка в градинана и побегнал нах кадено му видет очине. Бегал бегал и ага капнал вече спрел и рекал да легне на земьона са усетил че носи пармакан на пенжурана наврет на главона и рамана.
Та ейнаи са е своршил мухабетен айнае вечер та и скоро ейное му не дошло на акълан да ходи на межо.
