Родопски мохабети: Овчарски живот след сватбата

​Аткòле*, агà людйèсу èще гльòдаха па жухàн хайвàне, са пазàреха сèлски авчèре. Прелèтка*, агà са стапѝ снегòн, врѝт изкàрваха шѝлетана ат пòницине и ги кàраха на вòрх барчѝнана*. Еннà гадѝна са е лàхал* млàд авчèр. Агà са са пазàрели в махалòна, той паѝскал да му дадòт еннà недèле òтпуска, òти ше са жèни. Врит бѝли каѝл* и льòсну нашлѝ кой да чỳва* белюкан* за ейнакòв крòп* мейдàн.
Ажèнил са авчèрен и са са премèстили са с женàна да живòт в еннà кòща в сèлуну, зам да са не йèтце далèче едѝн ат друг. Ама налѝ браèнине дèне бỳршку* минòват, та  дашлò врèме авчèран да пòлни тарбѝнкана и да фàта пòтен за барчѝнана. На невèстана хи стàналу йèтце бàлну* и не рàчила да гу пỳска. Той хи рèкал, че е нахесабѝл как ше са вѝдват. Агà са забалè*, ше пỳка еннòш с пỳшкана и те агà чỳе, ше ѝде на барчѝнана при нèга. Невèстана стàнала каѝл.  Минòла еннà недèле.  Пỳшкана пỳкнала и авчèрскана жèна тòрнала…
…Ейнѝ изкàрали цèлу лèту…
Еннà вèчер авчèрен прибрàл белюкан, атишòл в калѝбана, зьòл пỳшкана и гръмнал. Минòл сахат*, два, три – невèстана не дахòдала. На дрỳгана вèчер пак ейни. Зьòлу да му са укаче кинà стàва, та женàна не чỳе пỳшкана. На трèтана вèчер си слèл в махалòна. Кòщана бѝла прàзна, пък разтвòрена. Абигрàл авчèрен двòран, да не би да е па градѝнана, амà и ейтàм е нè имèлу. Падàл са кумшѝена ат пòтен и авчèрен гу папѝтал:

-          Да не знàеш мòйса жèна каде е атишлà?

-          Кина да ти кàжем, кòмшу?! Те не мèхнеше* на страхлѝв чулèк – крàва даи и хрàни, пасè е, пък и седѝ ейсòлкува врèме сам-самѝчка в кòщаса. Ама аткàк зафàти сезòнас на ловжѝисе, йèтце зьò да са плàши. Ле чỳе да гръмне пỳшка и бỳршку бèга да са скрѝе в баѝрен. Ейсèва* дèне са е нè спѝрала…

Речник

аткòле – преди, отдавна

прелèтка - напролет

барчѝна - хълм

лàха се – случи се

каѝл съм – съгласен съм

чỳва – пази, грижи се

белюк – стадо

крòп – къс

бỳршку – бързо

бàлну – тъжно

атбàлет – разтъжват се

забале – затъжва се

сахат – час

мèхне – прилича

ейсèва – тези