Родопски мохабети: Пазете се от вратата!
Еннà ỳтерна чèкам рèйсан на спѝркана. Ше вòре да са преглèвам нах бòльницана. Байè паседèх, агà че тамàн зьòх д си не усèтам нагѝсе- йèтце бèше студèно и сѝчку са бèше фкакардàчилу и гльòдам рèйсан са падàва ат завòен. Сỳрна гу байè, дурдè ми спрè… Пакàчих са сѝламката- пòлно людйе и едвàм нàйдах къде да са фàтем. Слет двà завòе, на спѝркана чèка èще еннà жèна- за нèе немèше мèсту, амà шифьòран спрè.
Пакàчи са тè и шифьòран рече да са пасỳнеме назàт, òти вратàна му са атвàре и да са не апѝраме хич на нèе. Панабарзѝ са тòй- нàйде рàвен пòт и па еннò врèме на едѝн завòй женàна са не уздàде, апрè са на вратàна, те са атвòри, женàна изрѝпи навòнка, чулèкан спрè. Нèе врѝт гльòдаме прес пèнжерана. Женàна са паиспрàви, нѝкина хи немèше- ле ỳплах. Шифьòран изрѝпи при нèе и хи рèче:
- Налѝ ти кàзах да са не апѝраш- сèти ли са сè че не пòем хавайе!