Родопски мохабети: Съпруг дава урок на жена си

​Аткòле* са са жèнили на слèпо. Чòстиш млàдине са са вѝдвали за пòрви пòт вечерòн, в катрàну ше ги венчèват. Нѝ са пазнàват, ни са си дỳма предỳмили ду ейнугàва*, ама за нèма и сахàт ги прàвет мòж и жèна.

Ейнѝ* са ажèнили и мѝжу*. Агà е видèл мѝтца*, ачѝне щèли да му изтекòт – с бèло лѝце, чòрни òчи, тьòнка снàжка, немèлу пò-кàматна* жèна на диньòса*. Минòла венчѝлкана, сьòннали в нòвана кòща, адделèни ат стàрине, да си са башкò* и да нèма маразò*. Мѝжу имèл галèм имòт и па цèл дèн превѝвал гòрб, пък мѝтца си седèла у думà хми. Те бѝла млàда невèста, не прилèгалу да зафàти ат сè да аргатòва*. Да пасвѝкне в нòвана кòща, градѝниние и ливàдине нèма да избèгат.
Минòл мèсец. Мѝжу зафàтил* да хесабѝ* как мѝтца ше му речè, че хи е амòрзналу па вòтре и ше тòрне с нèга, зам да му нальòкне рàбутана, пък и на неè да хи минòва пò-бỳршку* деньòн.
На мѝтца, òбаче, хѝч и хи не минòвалу прес акълан да тòрне да хамалòва, та да си развàле рехàтен*. Спàла си те до гèч*, агà са разбудѝ, надèвала нòви дрѝпи, кòсне нèкина, апрàви кривàтен и излезè. Кѝтки садѝла и пресàдала, накѝчила цèлиен двор. Агà тòрне да са стемнèва, са прибѝрала да сгòтви пòлна-мàла. И ейнѝ кàта ден. В недèле мѝжу не хòдил нѝкаде и мѝтца трèбвалу да стàва пò-рàну, да прàви прòгима*, че и сèтне да гòтви èще двà пòте ду вечерòн. Хѝч е нè гàлила* недèлена.
Сьòннали да йедòт прòгима в кỳхнена и в енвà врèме срьòщу кумшѝйкана зафàтила да престѝра. Мѝтца агà видèла, зафàтила да са падигрàва:

-         Виж сè, ейсàе срьòщу каквѝ амỳстени* дрѝпи* престѝра, нèма едѝн бèл чершèф, еннà бèла антерѝе*. Сѝчку хи е катагà не прàту, ам вàлену в чемỳр*. Как е нè срàм да ги престѝра ейтакѝва, та да хи са смьòт врит*!

Мижу не рèкал нѝкина. Той зафàтил да са аглèва па дамà му и вѝдел, че хамèн* нѝкина са не дапѝра и ейтам. Зафàтил да си мѝсли, че нèгавана жèна катагà* нèма да е ат най-кльòтине*, амà кинà да стòри?! Минòли са са èще двà мèсеца и сѝчку си е бѝлу ле едѝн челъм. Мѝтца не спѝрала кàта* недèле да са падигрàва на кумшѝйкана каквѝ парàтки* бèли дрѝпи престѝра. На мѝжу зафàтилу да му прекипèва и нахесабѝл да хи дадè да са разберè…
… На дрỳгана недèле мѝтца пак сѝламката атлепѝла пò-рàнку ат кривàтен и тòрнала да варѝ йейцà за прòгима. Мѝжу седèл на стòлан в кỳхнена и гльòдал нах вòнка. Принèла мѝтца и сьòннала и те да кòсне*. Тамàн са са найèли и кумшѝйкана изнèла лехèнен пак да престѝра. Мѝтца àхнала:

-         Вай, ейсàе днèска как е изпрàла дрѝписе, чек блестьòт. Най-сèтне са е научѝла да перè, нàгуну е сменѝла прахòн. Чèкай да ѝзлезам да е пòпитам с кинà е прàла, та ейти свèтет.

Мѝжу е фàтил за ракòна и хи рèкал:

-         Остави женѝцана да си престѝра. Йе налѝ в недèле не рàбутем, та рèках да стàна рàнку, разпрàх еннà авехтèла* антерѝе и изсỳках жèмавесе. Затуй ти блестьòт срьòщу дрѝпине.

Агà чỳла мѝтца, ейнѝ са е усраматѝла, че èще на дрỳгиен ден стàнала дрỳг чулèк. Стàнала рàнку, напòлнила тарбòна с йèдене и агà стàнал мѝжу, гу заслèдила нах ливàдине. Пък кàта недèле агà стàнела, пòрвана рàбута хи е бѝла да фàти рехỳчкине* и да изсỳче жèмавене.

Речник:

аткòле – преди време, отдавна
ейнугàва – тогава
ейнѝ – така
мѝжу – чичо
мѝтца – стринка
кàматна – красива
диньò – свят
башкò – отделно
маразò – спорове, караници
аргатòва – да се мъчи, да работи много
зафàтил – започнал
хесабѝ – крои планове
бỳршку – бързо
рехàт - спокойствие
гèч – късно
прòгима – закуска
гàлила – обичала
амỳстен – изцапан, мръсен
дрѝпи – дрехи
антерѝе – ризи
чемỳр – кал
врит – всички
хамèн – почти
катагà – като че ли
кльòти – работлив
кàта – всеки
парàтки – грозни
кòсне – хапне
авехтèла – стара, износена
рехỳчки – парцали

© Родопчани