Родопски мохабети: Село дава урок на стиснат старец
Агà дòйде пòдзима* и врѝт йòмнат* да прибѝрат градѝнине, на стàрине людье хми е най-дрàгу. Прàзнине през дрỳгуну врèме кòщи са пòлнет и крỳшки свèтет навсèкъде до гèч*. Мòже да е за еннà недèле, ама на врѝт хми са стòплет душèне. През деньòн кòцат* фасỳлен, капàет патèтана и пренàсет тѝквине, пък вèчеру са сбѝрат на межò* да лỳщет машнѝцине да си предỳмет и да са атбальòт* стàри и млàди.
Ейсàе гадѝна са бèха радѝли жухàн* тѝкви – траѝца* ги пренàсехме и цèл дèн сỳрнахме пòлни чувàли. Агà сьòннахме па плàден да кòснем*, дèтку зафàти да разпрàве евèлски рàбути.
Агà е бѝл мỳтку дèттище в сèлосо е имèлу едѝн йèтце навòсен* приваденѝк*. Той астàнал сам самѝчек, женàна му на млàди гадѝни избèгала с едѝн гòрски. Ат ейнугàва светòс му е стàнал крив. Ни дỳмил с баннò*, ни са сбѝрал с людье. Живèл в средè сèлуну и имèл галèма градѝна. Садѝл кинàну садѝли врѝт, амà най-млòгу клàвал пòшки* и на нèга кàта гадѝна му са са рàдали йèтце галèми тѝкви. Врѝт ги дỳмили ейнèва тѝкви, ама нѝкой ги е не накỳсвал. Еднà жèна са пресрамѝла да му паѝска пòшка, амà той ейнѝ хи са нарỳкал, че паслèт нèе, нѝкатро е не наближѝлу кòщана.
Еннà вèчер дèттищену на магазинèрен атишлò, прерѝпило огрàдана и аткòцало най-галèмана тѝква. Стàрецан на дрỳгана ỳтерна ага е видèл, щел да аткàчи. Атишòл в ѝзмана* и зафàтил* да хлòпе. Вечерòн флèл в градѝнана и в средòна забỳчил прòт с дòска. На дòскана пѝшелу: „В еннà тѝква съм клал* отрòва“. Налѝ не дỳмил с нѝкатро, мѝслел, че ейнѝ ше хми дадè да са разберòт на врит в сèлуну. Пречèли дòскана на дрỳгиен дèн и зафàтили да дỳмет. На врѝт хми амòрзналу ат нèга и нахесабѝли* как да го научòт. Приучѝли магазинèрскуну дèттище кинà да прàви и гу превòдили нах градѝнана.
На дрỳгана ỳтерна стàрецан излèл да прегльòда градѝнана и агà видèл дòскана, акъл му не астàнал. Пад нèгавуну „В енна тѝква съм клал отрова“ имèлу напѝсано с чòрна байò:
„И в èще* енна“!
Речник:
пòдзима – есен
йòмнат – тръгнат
геч – късно
кòцат – късат
межò – седянка
атбальòт – разтъжат
жухàн – много
траѝца – трима
кòснем – хапнем
навòсен – намръщен
приваденѝк – заврян зет
баннò – някой
пòшки – семки
ѝзма – изба
зафàтил – започнал
нахесабѝли – намислили
кинà – какво
èще – още
