Родопски мохабети: Стиснатият 90-годишен дядо

Едѝн чулèк бѝл йèтце стѝснат. Живèл 90 гадѝни и прес врѝт гадѝнине гу пòмнели като галèма скрънза. Дашлò врèме да сѝ варвѝ ат ейсòе свèт. Не мòжел вèче да са изпрàве ат кривàтен. Не мòжел да шèвне. Ле ачѝне мòрдал. Сбрàли са са нèгавана раднѝна у дамà му. Врѝт насèдали па земьòна и не предумòвали. Па еннò врèме стàрецан рèкал:

• Децàта ми ейтỳва ли са?

Испрàвили са са ду нèга и рèкли:

• Ейтỳва сме, бàбку.
• Ам внỳците ейтỳва ли са?- папѝтал сѝламката стàрецан.
• И нèе сме ейтỳва дèтку!- испрàвили са и тè ду кривàтен.
• Ам брàтьето и сèстрите ейтỳва ли са?- зьòл да шептè дèткуну.
• И нèе сме ейтỳва, àгу- врѝт сме ейтỳва до кривàтет ти…

Стàрецан са пааткàшлел и с послèдни сѝли хми предỳмил:

• Ам агà сте ейтỳва врѝт, òти свèти крỳшкана в кỳхнена?