Родопски мохабети: Стиснатият кръчмар

Флèл едѝн прихадàнин в сèлскана кръчма и атишòл ду сòбана да са сгрè, без да си парòче нѝкина. Кръчмàрен в ейнòе мейдàн тамàн зафàтал да йедè планѝна. Агà развòрзал месàлен, му свèтнали ачѝне-женàна му е стòрила патèтени кифтèта. Зафàтил той да млàще – превѝрал еннò кифтè ат двà пòте. Чул гу ейнòе, че йедè зад тезгйèхан, атишол  ду нèга и гу замòлил:

-          Дай ми и на мèне да кòсна, че съм йèтце глàден.

Смилѝли му са са кифтèтана на кръчмàрен и му рèкал:

-          Ше ти дам, аку ейтỳва апрèш мèне излилюкаш еннò килò вòда, с еннò навàдане.

Глàдниен бил каѝл и дурдè кръчмàрен превалѝ еннò кифтè, ейнòе пресушѝл панѝцана и зачèкал. Ама кръчмàрен бил йèтце стѝснат и пак му рèкал:

-          Аку излилюкаш èще ейтòкува, ще ти дам да апрàзниш и чинѝеса.

Зафàтил пак да пѝйе дрỳгиен, ейсòе пòт мàлку гу узòрила вадòна, ама пак е изпѝл врѝт. И кръчмàрен гу папѝтал:

-          Ищеш ли кифтè?

-          Не.- кàзал чулèкан.

-          А-а-а, видè ли, ти си нè бѝл глàден, сàму ти са е пѝело...