Родопски мохабети: Тайната на дълголетието
Еннà недèле напрèш* Кàсъм* нахесабѝх* да ѝдам нах барчѝнана* – хèм да ми са атпỳсне душòса, хем и да òбиде* ỳйку и ỳчина, че йèтце ми са бèше забалèлу*…
В махалѝчкана людьèну* са брайòт на пòрстье* и агà вѝдет мисифѝрин* на пòтен, врѝт* излѝзат навòнка да папрàвет мохабèт. Хàсъл* излѝзат ле жèнине, òти* мòскине* са атишлѝ па сабàх* с афцèне. И сахàт, и двà да седѝш с тèх, нèма да хми амòрзне. И ейсòе* пòт бèше ейнѝ* - на врѝт хми е дрàгу да пачòрпет и да паслỳшет как са живè в градòн.
Па еннò врèме хми рèках, че ше ѝда да пòтарсе ỳйку. Дрàпнах* са ваз баѝрен и излèзах на галèмана ливàда, къдèну най-гàлет да пасòт авцèне. Уйку бèше сьòннал на сèнка пад òрехан и тамàн йедèше планѝна. Агà ма видè, са изпрàви и ма парỳка* да сьòнна ду нèга и да кòсна*. Абòрнах са да нàгледам шѝлетана и са збòрках - нàгуну* падминàваха педесè. Кàк са наѝма чулèк на нèгавине гадѝни да гльòда ейнòлкува* млòгу хайвàне, не знàм. Папѝтах гу как е със здрàвену. Той са насмè и ми рèче:
Йе гу пагльòднах и гу папѝтах:
- Кàжи ми кàк стàват ейнèва рàбути?! Ейтàм, къдèну рàбутем, палавѝнана ѝмат висòку кръвно, врит са аплàкват, че нèкина* ги балѝ, пък пòвечену нèмат навòршени и палавѝната на твòите гадѝни. Кàжи ми как стѝгна ду ейтèва гадѝни – кинà* прàви, та даживè 90 летà?
Уйку пак са насмè и ми рèче:
- Знàеш ли кàк – ейси: йе цèль живòт комàндвам хайвàнесе*, не тè мèне!
Речник:
напрèш – преди
Кàсъм – Димитровден
нахесабѝх – реших
барчѝна – хълм
да òбиде – да посетя
ỳйку – вуйчо
ỳчина – вуйна
забалèлу – затъжило
людьèну – хората
пòрстье – пръсти
мисифѝрин – гост, другоселец
врѝт – всички
хàсъл – всъщност
òти – защото
мòскине – мъжете
сабàх – преди изгрев
хми – им
ейсòе – този
ейнѝ – така
дрàпнах – качих се
планѝна – обяд
парỳка – повика
да кòсна – да хапна
нàгуну – сигурно
ейнòлкува – толкова
хàпове – хапчета
нèкина – нещо
кинà – какво
хайвàнесе – животните
