Родопски тегоби

Публикувана на 21.12.2013 | 16:27
1928 прочитания

Нова година дойде, настроение празнично мене обзе.Чедата са далече от родопите мили и сам си стоя. Жена ми се отколе спомина, там тгоре  вече замина. От екрана президента говори за страната ни мила, а децата ми се бъхтят в чужбина.Гозби приготвих. Баница пекох...С късмети дори и пия си в къщи домашно питие. Химна слушам зарята се чува, а аз до зори по децата си тихо ще вия... Нова Година с нов късмет, един иска кола, друг иска къща, трети какво ли не. Да се върнат децата ми, Боже, това е моят късмет, но дали е късмет. Снегът затрупа пътечката тясна и ни диря ни глъч, няма ги, никой се не връща. Ще си говоря с тъмното и пак ще заспя, ще си поплача тихичко в мрака самичък. На децата си аз пред Бог ще простя... Хайде, идвайте, че татко ви чака! И към пътечката пак ще насоча очи! Надежда последна, тя все ни крепи!

© Родопчани