Роженският събор

Публикувана на 08.04.2015 | 13:15
1892 прочитания
снимка: ekotravelinfo
снимка: ekotravelinfo

Роженският събор има над стогодишна традиция. Началото е поставено през 1898г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата, на родови срещи, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните агнета – чевермета на жар. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини. Рожен става символ на свободата и българското единство.

След 1912 г. (освобождението на Родопите от турско иго) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.

На Роженските поляни през 1961 година се ражда самобитният гайдарски оркестър Сто каба гайди, който се превръща в символ на събора. Гайдарите са от целия окръг. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция на новосъздадения гайдарски състав е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура.

С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.

От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, в търсене на чужди цивилизации в космоса.

Връх в развитието на събора през тези години е „Рожен 1972 г.” Изявяват се 3 500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни, детско – юношеския и от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 000 души.

По-късно Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.

Съборът се провежда на всеки 4 години през август и продължава два дни. Традиционно се открива с химна на Родопите “Бела съм бела юначе” под съпровода на “Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е гала спектакълът “Звезден Рожен” - вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни.

Всяка година на Роженския събор присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света, които имат възможност да чуят българската песен, танц и музика, да видят багрите на чудно красивите народни носии и да почувстват истинския дух на родопчани.

В своята над стогодишна традиция Роженският събор носи в себе си почитане на традициите, на семейството и родовите корени, завещани от дедите ни, простор и триумф на българския фолклор. Рожен и съборът са едно наследство, в което намираме идентичността си като българи.