Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Рудоземските ветерани- Живата история ЧАСТ ВТОРА

Рудоземските ветерани- Живата история ЧАСТ ВТОРА

Публикувана на 25.02.2013 | 11:18
1687 прочитания
Автор: Наталия Кехайова
Решид Решидов от село Грамаде-участник във втората фаза
Решид Решидов от село Грамаде-участник във втората фаза


Екипът ни успя да се свърже с още един от рудоземските ветерани от Втората световна война. Сега е 92-годишен пенсионер, който живее в с. Грамаде със съпругата си. Макар и на такава възраст, паметта му е доста запазена и помни всичко в дати. Ето какво ни разказа той:

Разкажи ми нещо за себе си.

Роден съм на 26 юли 1921година. Учих до 4 клас. Училището беше в село Оглед. След това се занимавах с животни- овце, кози, магарета…

На 15 септември 1941 година бях повикан войник. Изкарах редовна служба три години. През 1943 година внезапно почина цар Борис и тогава давахме клетва на Симеон. Той беше само на 6 години, ама като наследник дадоха властта на него. След това какво стана, преврат ли имаше, не помня, ама с майка му отидоха в друга държава. Много години не бях чувал нищо за него, ама по едно време си дойде и влезе в правителството.

Как се случи така да участваш във войната?

Дойде повиквателна и на 24 декември 1944 трябваше да съм в Асеновград. Викаха ни за втората фаза. Стигнахме в София, оттам- в Цариброд- Ниш- Белград и Нови Сад. Преди Нови Сад един камион с войници падна в Дунава. След това отидохме в Унгария. 15 дни бяхме в едно село на разузнаване. Ходиха на групички на разузнаване и не се връщаха.  И така малко по малко останахме минус 30 човека. След това дойде заповед- трета балканска дивизия е била разбита и трябва да вървим да ги сменим. Потеглихме. Стана така, че попаднахме между двата лагера. Отпред куршум-отзад куршум, не знаеш къде да идеш. Бяхме заградени. Генерал Стойчев и имаше един руснак- Толбухин- те ни командваха. По едно време дойде командирът и ни разпредели.  Каза: Момчета, каквото беше-беше. Сега влизаме в огъня и не се знае до кога ще живеем. Разделихме се на 10 крачки разстояние един от друг и тръгнахме, не вървяхме в група, за да не измрем от един път.

Аз бях в свързочници, на първата линия- давахме сведения за стрелбата. Дадоха ме на един офицер и на един подофицер. По едно време се обръщам-няма никой. Сам съм- не видях къде отидоха. А то едни стрелби- почнах да пълзя и да опитам да се запазя жив. Ама е едно поле, няма една бърчинка да се скриеш. Но се спасих от куршумите. Цяла нощ разузнавахме. Бяха ни дали за 3 дни хляб, а вода- ако намериш барỳшка (локва), ше пиеш. Два дни седяхме на едно място. На третия ни преместиха.

…Два самолета се сблъскаха- германски и руски. Единият изгоря, във въздуха, другия догаряше на земята. Имаше едни снаряди- влекачи. Кой ги запали, не разбрахме. Голям огън стана. И един войник до мене ми рече- хайде да се преместим в друг окоп. Аз му казах- да изчакаме да премине огъня малко и ще се преместим. По едно време настъпи подходящият момент и решихме да действаме. Аз скочих първи. Той вървеше след мене и тъкмо да скочи в окопа, реши д се огледа и в този момент един куршум го удари. Падна върху мене в окопа…

На третия ден във вестника пишеше колко е превзела българската войска. А ние не бяхме помръднали. Същата вечер бяха сметнали, че има 600 убити и 3000 ранени. След това мина сражението в Драва. До 9 май войната приключи. Дойде писмо. Командирът ни събра и рече- стягайте се. Ние нищо не знаехме. Заповедта беше- към изток. Тогава си поехме дъх. Свърши се…

Да, ама дойдоха големците и ни казаха, че 16-та дивизия ще остане окупация в Унгария. И ние много се натъжихме. Ама не мина много време и големците се върнаха и казаха- ще си тръгвате. И кой когато е дошъл, трябваше тогава да си тръгва. А ние последни отидохме…

Ама една сутрин дойде командирът и ми рече: Решид, искаш ли по-рано да си идеш? Аз му отговорих, че е тяхна работа-ако ме пуснат, ще си ида. И си тръгнах…

А какво ще кажеш за днешното време? Следиш ли какво се случва в държавата?

О-о-о, сега е много страшно. Не знам какво ще сторят сега. Хората нямат работа- лошо е. По телевизията се оплакват, че взимат 200 лв заплата и повече от 100 им вървят за ток. И какво да правят?

Ти къде направи стажа за пенсия?

Първо бях крепач в рудника в Рибница. След това и в Димов дол бях. Мина известно време и ни пратиха на преглед. Изкараха ми силикоза втора степен. Оставих рудника. Започнах да работя като коняр в обора в Рибница. Ама след това пак се върнах в Рудника. По едно време рекох да ми изчислят каква пенсия ще взема. Казаха ми 60 лв. Пенсионирах се. В началото ми даваха 5 лв към пенсията за това, че съм бил на война. И малко по малко вдигаха пенсията и тия 5 лв след години станаха 100. И сега ми стигат. С бабичката си живеем- достатъчни ни са.

Как се опази 92 години на крака?

Много хора са ме питали, и на тебе ще кажа. Цял живот на качамак и мляко. Цигари не съм пушил, ракия не съм пил. Само два пъти помня да съм лежал в болница. Ако младите не пият и не пушат и те ще стигнат до моите години. Да са живи и здрави да ги дочакат!

 

© Родопчани