Рудоземските ветерани- Живата история част 1
Рудозем е община, която е популярна с релефните си форми, с историческите паметници, с промишлените предприятия, превърнали се в запазена марка за качество. Дори и с политиците си е популярна, както и с пищните празници на града. Но в тази община, както на много други места в страната, има хора, велики, но непознати за последните поколения българи. Става дума за ветераните от Втората световна война. Ако Вазов беше жив, със сигурност щеше да напише втора „Епопея на забравените” и да възвеличи подвизите на тези знаменателни Родопчани.
Нашето скромно желание е да опитаме да поизтупаме праха на забравата и да ви запознаем с тези герои, които вече са на преклонна възраст. Първият фронтовак, с който се срещнахме, е Хайри Спичев от Рудоземското село Витина.
На въпроса „На колко години си?”, той шеговито отговори : „Ти колко ми даваш?”, а след това допълни:
Роден съм на 10 март 1923 и след няколко дни закръглям 90 години. Роден съм си тук, във Витина. То тогава имаше само един доктор в целия рудоземски район.
До кой клас си учил?
До четвърти клас. Ама тогава бяха други времена- дойдеш си от училище, хващаш брадвата и към гората. Тогава не беше като сега. Сега не знам от какво се оплакват толкова учениците. (смее се)
Как доживя до тази преклонна възраст?
Редовно съм бил на работа, редовно. От казармата като се уволних и веднага започнах работа.
Разкажи ни нещо за казармата!
Интересно беше на клетвата. Имаше една голяма маса и в дясно беше мюфтията, а в ляво попът. Всеки даваше клетва според религията си. Другото, което няма да забравя е, че не пускаха войник в отпуск, ако не беше минал клетва. А при нас се случи така, че две седмици след започване на военната служба, настъпи празникът Байрам. Голямата изненада за нас беше, че ни дадоха 10 почивни дни за празника, нищо че клетвата не беше минала още. Същият жест направиха и по Коледа с войниците, изповядващи християнство.
Вижда се, че умът ти сече като бръснач, но със здравето как си?
Ако не ме болеше кръстът, щях да минавам разстоянието Витина- Рудозем пеша. (става дума за около 11 км). Иначе от пет години съм с апарат за подпомагане на сърцето. Ходя през шест месеца на проверка в София. Ям хапове за кръвното.
Разкажи ни за участието ти във войната…
Участвах във войната в първата фаза. Бях част от Пловдивския девети полк. Имам 5 медала. Стрелял съм с картечница, карабина, автомат. Никога не съм бил наряд, винаги участвах в бойните стрелби. Там даваха по пет патрона на всеки. Аз по 3-4 в една дупка ги прокарвах. И в Беломорието ходих- карахме багаж на войските. От тука- Елидже, Шехин, Мусафчево, Ксанти и после си дойдохме от Ченгенето. Ходили ли сте на Ченгенето? Там има един висок камък, Мекемето. Навремето като трябвало да накажат някого със смърт, го водили там. Скалата е отсечена от едната страна. Пада се към Демерджик. Бутали ги от върха на скалата, а долу ги чакала сигурна смърт- много е стръмно.
А нещо за твоето село ще ни разкажеш ли?
Имаме си Римски мост. От дете го помня. Тогава нямаше друг път. От там минавахме. После пуснаха другия път, асфалтираха го…
По комунистическо време ни събориха мечитите (малки молитвени домове). Тогава не даваха религии. Те бяха съвсем нови сгради, ама ги събориха. След като мина това време, ние си ги построихме отново, в основите на старите… Да ти кажа, със стария кмет един път броихме и изкарахме 27 гробища в района на селото.
За скалата в местността „Пещерите” какво ще ни разкажете, как изглежда?
Там е много интересно. Скалата е много висока и от едната страна има отвор, достатъчно широк, че да се влезе вътре. Но този отвор е доста високо в скалата. А вътре, аз не съм се качвал, но са ми разказвали, че е било широко, като в стая. И долу в основите на камъка излиза вода- чиста планинска вода.
Ти си пенсионер, къде направи стажа за пенсия?
Имам 25 години стаж в Рудника- подготвяхме дървен материал за рудниците. А след това имам две години и половина като мелничар на руда. Вече от 30 години вземам пенсия. 4-5 години си работих като пенсионер.
А доволен ли си от пенсията?
Доволен съм! Пък и те ги дават за един човек, не за цяло семейство, стигат ми (шегува се)
Каква е рецептата на дълголетието, какво ще посъветваш хората?
Съветът ми е да работят. Да са здрави и да работят- това е. И най-важното е да нямат завист към другите.
