Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Съдбата на пенсионерите у нас: Трай, бабо... до лудост

Съдбата на пенсионерите у нас: Трай, бабо... до лудост

Публикувана на 15.08.2013 | 10:17
2017 прочитания
Автор: Петя Гайдарова


"Да бях умряла аз, сто пъти по-добре, отколкото така да живея!” Баба Ирина от смолянското село Селище не крие сълзите си.

Останала кожа и кости, с лице и ръце като стар пергамент, възрастната жена се щура като сянка по двора и събира съчки.

75-годишната родопчанка живее самичка от десетилетия. От 30 години е вдовица, мъжът  бил убит от гръмотевица. Имала двама синове, но единият се обесил на 37 години. “Преди 14 години на празника на селото го намерих обесен в къщата. Беше заврян зет, намерил жена си с друг мъж да прави любов, разболя се, съкратиха го от работа и се висна”, търка с престилката сълзите си бабичката.

Ирина Карамфилова взема едва 100 лв. наследствена пенсия, от които дава 34 лева месечно за лекарства. Тъй като е самичка и нито има пари да пътува, нито я държат краката, се примолва на чиновничката, която раздава пенсиите, да  купува илачите. Иначе в селото аптека няма.

“Работила съм тютюн в живота си, гледала съм децата, кога стаж да изкарам? И все бедно съм живяла. Сега не стига пенсията, гледам осем овчици. Като закъсам съвсем, продавам някое хайванче и връзвам двата края”, реди бабата. Казва, че не смее да се оплаква, защото все  викали - имаш син, да те гледа. Само че синът  си има и той куп дертове и майката гледа да не го товари.

По-добре скоро  да си идем от тоя свят

да не се мъчим”, реди старицата.

Такива покъртителни истории бяха разкрити при първото в България изследване на самотно живеещите и безпомощни хора. То се проведе из родопските села. Полицаи, социални работници и общински служители обиколиха отдалечените села и махали в Смолянско и се натъкнаха на истинска мизерия.

В малкия регион има поне 876 души, които се нуждаят от обгрижване, като 119 от тях са с много сериозни проблеми, каза шефът на МВР-Смолян комисар Кирил Хаджихристев. Сред несретниците са много самотни и трудно подвижни хора, такива с психични увреждания, както и немалко склонни към самоубийство.

След обхода на институциите трима души са настанени в дом за стари хора, други трима са приведени в психодиспансера, няколко са пратени на ТЕЛК, отчете шефката на областното “Социално подпомагане” Сийка Иванова. На кметовете са дадени списъци на родопчани с психични разстройства, за да бъдат издирени роднините им.

От институциите обещават, че оттук нататък ще наглеждат редовно самотните и болните.
“Повечето старци са самотни, защото на хората от Родопите

децата им са на гурбет

Кметовете се опитваме да им помагаме с каквото можем, но възможностите ни са ограничени”, разказва кметицата на село Давидково Севда Чолакова.

Иначе старците не смеели да се оплакват от болежки, защото нямат пари за транспорт до болницата, нито пък коли. Според кметицата най-лошото е, че е спряна програмата за домашни помощници, които помагали на самотните пенсионери да оцеляват.

Чолакова вижда несправедливост и в програмата за лични асистенти, защото има изискване да са роднини, а в родопските села това е невъзможно. “Имам случай на внук в Лондон, който се оказа, че трябва да напусне работа, за да има личен асистент баба му, но той не може да си го позволи и сега плаща на човек в селото да я гледа”, разказва Чолакова. За разлика от него, други семейства нямат пари да плащат за гледане на старци.

В най-отдалеченото и най-високо село - Мугла, кметицата и шофьорите, които зареждат магазините, събират рецептурните книжки на старците и им пазаруват лекарства от Смолян. “Почти всички в селото са над 70-годишни, като имам много самотни вдовици и те се опитват да се справят сами”, разказва кметицата Даниела Кубинска.
Според кмета на с. Търън Явор Говедаров

мизерията е основен проблем

за старците, повечето от които са с ниски пенсии. Само в неговото село и околните махали изпадналите в крайна нужда са 39 души. 32-ма социално слаби и старци са включени в програма да получават безплатен обяд. От кметството обикалят немощните по къщите.

“Цепим им дърва, помагаме им каквото им трябва, но не им стигат парите и мизерстват”, казва Говедаров. Според него трябва да се вдигнат праговете за социални помощи. Той смята, че най-несправедливо е отрязването от помощите за отопление на старци за 5 години, ако са дарили имот на децата си.

“Дарили са една нивичка и после трябва да гладуват за дърва, защото нямат право на помощ”, негодува селският управник.

Проблемът с отоплението в селата е основен, като с хапчетата. “Спестявам от пенсията по цяла година, за да си купя дърва, защото нямам право на помощ. Вземам 250 лв. пенсия, почти половината отиват за лекарства”, кахъри се 80-годишната Шукрие Мохамедова. Жената едва ходи с патерици, от 25 години е вдовица. Има три деца, но живее сама. Но тя все пак е от “заможните”.

Трудно се живее, като си стар и вдовец, реди и 85-годишната Фатме Имамова от Търън. От 12 години тя сама се справя с къщата, въпреки че не вижда добре и е почти оглушала. Разказва за трудния си живот. Мъжът  я взел 16-годишна, докато бил войник, и отишъл на фронта, три години го чакала и плакала. Сега

пенсията отива за лекарства

Радва се, че поне получава помощи за отопление.
“Сам човек за никъде не е, кучета го яли!”, отсича и Севда Антонова от с. Киселчово. В селото са останали едва двадесетина старци, които само чакат да дойдат на някого децата и да го молят да им купи лекарства или храна.

Ако нямат роднини, се молят на шофьора, който кара хляба. И аз се изненадвам колко може да изтърпи човек, клати глава Севда.

© www.trud.bg