Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Самодивска история от Родопите

Самодивска история от Родопите

Публикувана на 20.06.2013 | 16:01
5302 прочитания


Възрастните родопчани разказват истории за странни същества, които обитавали Орфеевата планина в миналото- караконджули, джинове, самодиви. Споменът за тях се е запазил и през поколенията са се пренасяли разказите за тези митични същества.
В тези истории не се знае до къде се простира истината и от къде започва измислицата, но това като че ли не е толкова важно- хората обичат истории за митични същества, обичат да им се разказват такива легенди, от които кожата им да нестръхва.

Но ако трябва все пак да приложим наученото в часовете по български фолклор, би трябвало да направим следното уточнение за горските духове с женски облик. Самодивите обитавали широките полета, а високопланинските райони били мястото на самовилите. В този ред на мисли историята, която предстои да ви разкажем, е за срещата на един планинец със самовили.

В миналото, когато хората все още сами си приготяли хляба, са товарили жито в каруците си и го носили до селската воденица. И така, един млад родопчанин натоварил каруцата си с царевица и ръж и се запътил към воденицата, намираща се на края на селото. Пътят бил дълъг и неравен, а и се свечерявало, така че пътуването щяло да бъде дълго. Тъкмо излизал от селото и навлизал в боровата гора, когато човекът чул странна песен. Огледал се, наоколо нямало никого, а песента ставала все по ясна и опияняваща. Човекът спрял каруцата, слязал от нея и се запътил по посока на песента. Стигайки до един висок склон, той погледнал надолу, където красиви жени в бели премени танцували и пеели на зелената поляна в основите на склона. Той изпуснал манерката си за вода, в опит да наплиска лицето си и да се убеди, че не сънува. Самовилите се стреснали при падането на бакърения съд върху камъните. Една от тях неусетно застанала до момъка, прелитайки височината. Той се стреснал още повече. След малко дошли и останалите. Всички го наобиколили и започнали да пеят своята песен с омайващи сетивата гласове. Родопчанинът не знаел къде се намира, той онемял от красотата им и от страх какво се случва. Едва успял да пророни: Какво става, кои сте вие? В този момент те спрели да пеят, спрели и да танцуват- навели глави и една от тях отишла при него и му казала:
- Не трябваше да говориш! Ако не беше проронил и думичка, ние щяхме да потанцуваме още малко и да се скрием. Но тъй като проговори, сме задължени да вземем гласа ти...
Момъкът се стреснал, отворил очи и в този момент се огледал- бил в каручата си, държал юздите на товарното животно. В този миг разбрал, че е сънувал. Поуспокоил се, че всичко е било само един сън, дръпнал юздите на животното и опитал с думи да го подкани да тръгне, за да пордължат пътя си. Но не успял да произведе нито звук... Онемял завинаги...
 

© Родопчани