Селата без табели...

Бездушни стаи, скрити под самотни керемиди... Изтъкани пердета от воалени паяжини надничат през щърбави прозорци. Скърцащи панти на окуцяли врати се блъскат безмилостно от вятъра в изровените кирпичени стени... Грапава постеля от слама и засъхнала кал е дала живот на неизкореними бурени...  Само начупените на ситно стъкла под изгнилите стрехи блещукат като бисери под слънцето...

Зловеща тишина... и зловещото скърцане на пантите, подобно на писък, идващ от отвъдното.

Закърнели пътища, пресъхнали чешми, тинясали реки... А някога села.

Сега- откъснати от света. Безлюдни, безжизнени... Къщите- еднакви, подобни на ковчези, в които е погребан един отминал живот. И спомен няма. Табели- няма... Времето е заличило всичко.

Тревога. Страх. Безпокойство. Няма никой.

Кой ще ни разказва за миналото, за битието във високопланинските селца?