Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Село Гърнати

Село Гърнати

Публикувана на 31.01.2014 | 10:08
2656 прочитания
снимка: bg.wikipedia.org
снимка: bg.wikipedia.org


Село Гърнати се намира в източната част на Западните Родопи. То е второ по големина в община Неделино и се намира на 17 км от Неделино. Районът е планински, с характерна борова гора, стигаща до малката лъкатушеща Мъзълска река. На самата рекичка има изградени няколко моста, някои от които са се превърнали в символ на селото.  Селото е разположено на 1185 м.н.в.

Селото е разположено сред девствени иглолистни гори и е много живописно със своите старинни каменни и новоизградени къщи, съхранили белезите на традиционната родопска архитектура. Местното население е запазило през вековете характерният говор, песните и обичаите си, които оставят трайни впечатления сред гостите и туристите, посещаващи населеното място.

Данни за селото има още в края на 2 век, когато се счита, че около местността Имерова търла е имало малко тракийско, а после и римско селище, което в края на Х век е служило за контролно-пропускателен пункт. Счита се, че и на намиращия се наблизо връх Аладаг е имало вишка за наблюдения и съгледвачи, следящи движението по римския път, който е с ключово значение през късното Средновековие. Той е продължавал към Беломорието и Константинопол, който от части е запазен и досега. За това свидетелстват намерените съдове, некрополи и други антични предмети.

В миналото основното препитание в селото е било овчарлъкът. Младите момчета още от малки пасли по десетина овчици, а след навършване на 14-15 годишна възраст били изпращани при по-големите овчари-кехаи, като ратаи и помагачи. Лятото овчарите прекарвали с сюриите и белюците си, по ливадите и баирите на Гърнати,а подзима(есента) отпрашвали за Беломорието-най-често се установявали в Драма,Скеча,Гюмюрджина или Кавала.Голямо нещо било завръщането на овчарите и кехаите от Беломорието.Всеки кехая се различал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му, защото още от далече ехтял техния звън. Пристигането им в Гърнати било съпроводено от \"пукуть и рукуть\". Лошото било,че някои не могли и да се завърнат повече, защото Беломорието(наречено в Гърнати-гюзле), било пекливо и болезливо,поради това че върлували доста епидемии и болести-една от които е чумата. Трудно било преминаването и на снежният Карлък, защото зимите били много мрачни и мразовити. За тези славни овчари,които умирали в Беломорието или загивали по път има създадени много Гърнатски песни.

Освен скотовъдството, основен поминък в селото са били дюлгерството, кираджийството, самарджийството, абаджийството, керванджийството и рибарството в Егейско море. Много от мъжете са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото.
Самото име на селото се упоменава разговорно с името Гърнате, което произлиза от думата гърне-това се дължи на факта, че в местността Астенана в началото на 20 век са открити 13 гърнета със злато, а думата \"ате\" от името на гръцка богиня.