Ще загуби ли ценностите си родопчанинът

Публикувана на 24.08.2015 | 18:39
2542 прочитания


Къде отидоха човещината и съчувствието на родопчанина, защо хората стават все по-егоистични и самотни?

Защо все по-малко хора се замислят за смисъла от ежедневните напъни за комфорт и лукс. Защо хората непрекъснато се надпреварват кой да се докопа първи до заветната благина наричана власт, пари, слава и надмощие? Защо все по-малко хора си дават сметка че щастието и нормалният живот не се определят от стремежа към богатство и власт?

Дали някой се замисля до къде ще ни доведе хищническият начин на живот.Явно и патриархалният родопчанин вече не може да се спаси от глобализацията на света.

Страдание и мъка залива една голяма част от света а в същото време богаташи и охолници трупат богатства и изяждат парченцето хляб на бедняка. Уж цивилизованата част от света се опитва да твори в посока улесняване и подпомагане на по-необразованите и по-слаби общества но уви. Пред очите ни се надига мощна преселническа вълна от районите в които се води война между "Великите сили" или корпоративни банди обезпечени от оръжия и логистика дело именно на по-развитата част от света. Под булото на етнически и религиозни противопоставяния всякакви корпорации и индустриални хищници сеят разруха по целия свят. И май не се вижда път по който да се тръгне в по-добра посока.

Оскотяването и издивяването са повсеместни в цял свят без разлика в какъв политически строй живее обществото в дадена държава. Нашата страна е малка и с не много голямо население, което дава леко преимущество ако обществото осъзнае силата си да заживее що годе по-нормален живот.

Един спомен избуява в съзнанието ми от живота през 80-те години. През онова време в училище ни караха да маршируваме в строй, имаше конкурс за най-добре представящ се строеви блок. Всеки ден поне по час два марширувахме с маршова песен. Един ден отивайки на училище разбрахме че е станала трудова злополука и е починал един човек от нашето село и е оставил три деца сираци. След часовете ни изкараха отвън и ни строиха за поредната тренировка. Учителят каза на един ученик да даде тон за песен. След даденият тон обаче никой не запя. Учителите се развикаха и ни се скараха, последва втори опит но отново никой не запя, след още два-три опита учителите усетиха че никой няма да запее в този ден, ден в който цялото село скърбеше и съчувстваше на опечалените. Разпуснаха строя и всеки си тръгна към дома си.

Представяте ли си подобна реакция днес някъде? Дано да има такова чувство все още у хората но ... на дали. Това което тогава бе причина за тази реакция се нарича Богобоязън, състрадание и съчувствие, което води до загриженост за ближния,  Да това са религиозни ценности без които е не мислимо оцеляването на света. 

© Родопчани