Смолянският музей – пазител на родопските традиции и обичаи
За методите, които се използват в музея, за да се популяризира и съхрани бита и културата в Средните Родопи разказва Тинка Белегова – уредник в РИМ „Стою Шишков“ – Смолян
В последните години Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян работи все повече в посока реализиране на образователни проекти, целящи провокиране на интереса към националната и местна история и традиционна култура. Тези проекти развиват анализаторските и изследователски умения на участниците в тях, създават възможности за творческа интерпретация и не на последно място – предлагат забавление в свободното им време.
Многобройни са реализираните уроци, конкурси, ателиета, викторини, школи, изложби, ревюта и др., съобразени с възрастовите особености на публиката – деца в предучилищна, начална и гимназиална възраст, студенти, зрели хора и смесени групи.
Реализирани по цел, съдържание и тема, еднократно или не, с постоянни участници или не, процесите в която и да е проява водят почти винаги до позитивни резултати благодарение на усилията, постоянството и желанието, което влагат при реализирането им музейните специалисти.
Години наред музеят реализира образователни проекти в областта на етнографията под формата на ателиета, свързани с традиционния празничен календар, някои от които се утвърждават като устойчиви във времето (ателиета за мартеници и сурвачки). Те са интересна и все по-популярна форма на музейно образование. Участниците в тях се запознават с обичаите, поверията и практиките около празниците и с помощта на музейните експерти сами изработват обредните предмети, като по този начин показват своето творческо отношение и сръчности в процеса на работа.
В ателието за мартеници може да се научи какви са старите поверия за изработване и носене на „мартеници“ в различните селища от Смолянско. Обяснява се защо конците са вълнени, защо се използва бяло, червено, зелено, оранжево или синьо, защо на едни мартеници се прикачва мънисто, сребърна паричка, дюлево клонче, а на други – дървена лъжица, зъб от диво прасе.
В работилницата за сурвачки пък се разказва за традициите и обичаите по празника Сурвак, за сурвакането като един от най-жизнерадостните и устойчиви български обичаи и изработването на сурвачка в родопските селища. Говори се и за това от какъв материал се изработва сурвачката, за характерната ѝ украса – разноцветната вълна и вълнена прежда и различните допълнения към нея.
В навечерието на Коледните и Новогодишни празници музеят инициира провеждане на ателиета за изработване на коледни и новогодишни хлябове, където традициите са представени по достъпен и интересен начин за малки и големи. В ателиетата се разказва за приготвянето и направата на украса на бъднивечерски и коледни хлябове, като акцентът е поставен върху пластичната украса както от Родопите, така и от други райони на страната.
По интересен и забавен начин са застъпени традициите и обичаите, с които се отбелязват и календарните празници Великден и Еньовден. В навечерието на Великден в музея се провеждат образователни уроци, посветени на празника в Родопите. Музейните експерти разказват какви приготовления се извършват за провеждането на празника; кога се боядисват, по колко на брой, с какви бои и от кого великденски яйца; какви обредни хлябове се приготвят в Родопите, как се украсяват, на кого се раздават и др.
В навечерието на 24 юни – Еньовден, в музея се провеждат ателиета за изработване на еньовденски китки. Музейните експерти разказват за лечебните сили на билките, песните, наричанията, вярванията и обичаите в различните селища в региона по повод големия годишен празник.
Някои от традиционните занаяти в Родопите като изработване на мънистени накити и плъстени изделия са застъпени в специално организирани за това ателиета. Провеждането на подобни прояви представлява интерес за малки и големи, за момчета и момичета, за живущи в града и такива, дошли на гости или туризъм.
В ателиетата за мъниста основният материал са стъклените мъниста – истинска страст за участниците, които разгадават тайната им с упоритост и фантазия, сътворявайки изящни великолепия. Коментират се цветовете – червено, синьо, зелено, жълто и др. В поверията червеното пази от уроки, синьото е за късмет, зеленото носи богатство. И още – защо мънистените накити са традиционни за Родопите, как са се появили, как са ги изработвали и оцветявали – все въпроси, на които се търсят отговорите. Реализирани са многобройни ателиета, организирани по проекти, по заявки, а изработването на мънистени накити е застъпено като образователен модул от началото на провеждане на лятна ученическа школа в музея.
В ателиетата за изработване на плъстени изделия основен материал е необработената вълна. Според проучванията на специалистите относно бита и културата в Родопите от древни времена основен поминък на населението е овцевъдството и свързаните с него занаяти. Вълната е в основата не само на направата на тъкани за облекло и домашна употреба, тя е основен материал за направа на предмети в ежедневния бит на родопчани. В ателиетата се възражда занаятът, наречен „плъстене“ – техника за ръкоделие, при която с помощта на специална необработена вълна се изработват различни декоративни изделия. Самата техника на работа се казва фелтинг (от англ. felt – филц), който бива сух и мокър. За сухия фелтинг или още "иглонабиване" са необходими специална игла, разчепкана вълна (почистена, предварително изпрана и оцветена в различни цветове), дунапренена гъба за подложка и шаблони. Същността на техниката е оформяне на фигурите от шаблона чрез степване на вълнената прежда с помощта на иглата. Дори съединяването на степани фигурки от различни цветове се прави с помощта на иглата. „Плъстенето“ (мокър филц) е техника за ръкоделие, при която с помощта на необработена вълна и разтвор от сапун и вода се изработват различни декоративни изделия. Същността на техниката е оформяне на фигури чрез степване на мократа вълна с ръце. Чрез „плъстене“ могат да се изработят пана, бутикови дрехи с всякакви форми и размери, калцуни, терлици, ръкавели, шалчета, наметала, цветя, бижута и др.
Поредица от образователни форми запознават участниците с този занаят. „Плъстенето“ се застъпва в Акция „Кирило-Методиевата азбука върху плъсти” (проведена два пъти – в Смолян и София), организирана в навечерието на 24 май – Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Ученици и доброволци от различни обществени структури се запознават с технологията на работа с вълна и творят плъстени букви на кирилица. Участниците в лятната музейна школа „Ваканция в музея“ също работят с необработена вълна. Чрез „плъстене“ претворяват символи на Европа и държави – членки на Европейския съюз. Този занаят се представя по време на провеждане на Прегледа на музейните анимации в РИМ – Шумен, ателие за плъсти се провежда и в поредната Нощ в музея – 2017 и др.
Едно от събитията, целящо да популяризира традициите в бита на родопчани и привлякло вниманието на широката общественост в Смолян е ревю-спектакълът „Магията на традиционната родопска носия“. Главната цел е неформално и иновативно общуване с наследството – костюми, прибрани в ракла, подобно на съкровища, които са част от семейната памет, а така също и от българското културно наследство. Те „разказват“ конкретни истории, „крият“ представи и вярвания в съчетание със старинни материали, украси и технологии. Чрез инициативата се откриват и популяризират автентични родопски носии в съответните им локални, социални, възрастови и религиозни характеристики, споделят със специалистите в музея и със заинтересованата публика информация както за бита и традициите в Средните Родопи, така и за историческото развитие на костюма. Ревю-спектакълът е замислен също да подпомогне изследователските процеси на музейните специалисти върху традиционната родопска носия и нейната употреба. По оригинален начин участниците презентират произхода и приблизителната датировка на битуване на носията; историята ѝ – на кого е принадлежала, от кого е направена, кога и при какви обстоятелства се използва по-късно; съставни части и местно наименование. Присъстващите на събитието изразяват възхищението си от пъстротата, красотата и необятния диапазон на традиционните родопски носии.
Популярна и търсена в последните години е лятната музейна школа „Ваканция в музея“ – образователна инициатива, целяща да осмисли свободното време на децата от града и на тези, които гостуват в Смолян. Чрез различни образователни модули, които насърчават творческата им активност, те опознават постоянната експозиция на музея и ценностите, изложени в нея. Допълването на познанията по различните образователни теми и придобиването на нови умения и сръчности допринася за разширяване на достъпа на младите хора до традициите и културата в нашия регион. Тази проява предлага на участниците пълноценни дни, наситени с познания и приятни емоции в залите на музея.
Основна цел в тези образователни музейни инициативи е не само да се допълнят и обогатят познанията за традициите и обичаите, но и да се популяризират и все повече прилагат те в нашето съвремие.
