Спомените на дядо Асен за Агушевите конаци и техните собственици

​Агуш ага бил от първенците сред съгражданите си. Споменава се, че притежавал 20 000 овце и кози, както и огромни площи обработваема земя. Именно за него и неговите синове са построени Агушевите конаци, които днес представляват най-големият запазен феодален замък в Родопите.

По спомените на последният жив работник, изкарвал някога прехраната си в Агушевите конаци, семейството на Агуш ага било наистина много богато.

По онова време млад, 17-18-годишен дядо Асен от село Могилица работел при един от синовете на агата. Търсел и наемал работници за земеделската работа, сутрин ги разпределял, а вечер им плащал надниците.

Работници не се допускали в къщата на чорбаджиите, но дядо Асен те много уважавали и допускали и в дома си.

По спомените на дядото, вички от семейството на Агуш ага били изключително добри хора. Те осигурявали прехраната на всички в селото, че дори и в околностите му. Към своите работници те винаги били честни и се отнасяли с грижа.

За работниците си чорбаджиите винаги подсигурявали храна, изплащали им надниците навреме. Никога, никого не излъгали. Всички били доволни, а работата им вървяла добре.

Три години Асен работи в Агушевите конаци, след това отива на служба като войник, а после времената се променили и всичко било разрушено.

Своите старини дядо Асен изживява спокойно. Децата му не позволяват да работи много. Грижейки се за малката оранжерия в двора си, той удовлетворява своето нестихващо желание да се труди и да изкарва своята прехрана с труд и пот на челото.