Спомените на един родопски ветеран от Втората световна война (2 част)

http://rodopchani.bg/Spomenite-na-93-godishen-rodopski-veteran-ot-Vtorata-svetovna

Продължаваме темата за рудоземските ветерани с втората част от интервюто с мочурския дядо Асан. Феноменалната му памет ни изуми, прецизността в описването на детайлите от случилото се преди 70 години ни накара да се почувстваме горди от факта, че споделяме една стая с човек, преживял ужаса на войната.

Можеш ли да опишеш най-тежкия момент, който си преживял на фронта?

То е страшна работа… цял ден няма да стигне. Най-тежкият момент?! Той не е един...

Ние бяхме резерв на 8-ма дивизия. Една сутрин преди зазоряване аз съм на пост и по едно време засвири тръбата за тревога. Дойде следващия да ме смени. Ние, които сме били на пост през нощта, всички сме премръзнали. Нищо не можем да кажем. Но трябваше да правим окупация. Промушихме се в една триметрова царевица, а такъв сняг е натрупал, че не е за казване. Военно време беше- царевицата си стоеше необрана и беше дочакала снега. Оръдието трябваше да се окопае, само дулото да се вижда. И за снарядите трябваше да се копае. Ние бяхме премръзнали и ни преместиха в една къща. 2 вечери бяхме там. След това дойде заповед да продължим към фронта. Тежка зима беше, студена. Не беше лесно. Военно време!!!

Може всякакво да е било, ама яденето не се е губило. Само веднъж останахме без храна. Пак се придвижвахме напред и вечерта ни настигна до едно езеро, не си спомням кое. Имаше горичка, пребродихме я и спряхме. Окачихме оръдията и зачакахме да се съмне и да ни донесат храната. Яденето дойде, но никой от моите другари не искаше да се изправи- всички се бяха спотаили, пазеха си живота. Тогава аз им събрах канчетата и тръгнах, но в този момент не щеш ли два самолета се зададоха към нас-видели са ме. И бързо скочих да се скря под оръдието. Но картечницата загърмя и един куршум е закачил шинела ми. На косъм съм се спасил. Та като отмина заплахата, станахме всички да ядем. Пак ви казвам- без храна не са ни оставяли.

...На 5 срещу 6 март засвири тръбата за тревога, ние бяхме стигнали до едно място, където имаше канал, широк два метра. По едно време при нас дойде един с черна униформа, затворник и той започна да се окопава на 20 метра от нас. Оказа се, че е софиянче. Той ни каза, че предсоти голяма офанзива. И наистина- стана така, че се смесиха двете войски.  В 12:30 беше заповедта да започнем ние- тогава, когато обядваха германците. 324 оръдия и 2 самолета с една заповед, можете ли да си го представите?  Германците имаха силна противовъздушна и свалиха единия самолет на 30 метра от нас. След това пратихме 9 руски танка и 3 наши. От руските танкове един не се върна, нашите и трите се върнаха... Приготвили сме 120 снаряда и по едно време германците са дошли толкова близо, че и да имаме снаряди, не можем да стреляме, ще изтрепем и нашата войска. Обръщам се и гледам приближават генерал Толбухин и генерал Стойчев. Първият е извадил секундарник и засича времето, за което ще изстрелям снарядите. Дал съм 86 снаряда за 86 секунди- на всяка секунда по един. И генералът ми вика: "Неправилно действаш, ама тука секундата печели"- направиха ми снимка и след това 2 години по телевизията са ме давали, когато е имало филми за войната.

Разкажи ни нещо за живота си извън войната- колко години си ходил на училище, кога се ожени?

До четвърто отделение, тук, в Мочура съм учил. Не бях женен преди да отида на война. Ожених се няколко месеца, след като се върнах от фронта. Имам 5 деца, 10 внучета и 6 правнучета.

А със здрвето как си?

Не съм добре. Имам 99 болести. Всичко ме боли. 18 дни съм лежал, без да мърдам в рудоземската болница. След падане бях получил сътресение. Много пъти съм лежал по болници, като веднъж изкарах 62 дни… Ама не са предавам още. Опериран съм от спукана язва, операции на очите имам. Днес почти не виждам…

Каква е тайната на дълголетието, какво да правим ние, за да стигнем до твоята възраст?

Аз ти казах как съм живял, колко операции съм преживял…

Иначе само един съвет ще дам: спокойствие и храна- друго спасение няма! Каквото душа иска, ще мъчите да й давате! Защото дреха се дърпа и се закърпва, а корема само с ядене се закърпва. А моето ядене е било всякакво- качамак, картофи, фасул. И какви времена на глад е имало... не е за разказване...

След тази невероятна среща не спираме да се чудим на силата на този човек, чийто живот никак не е бил лесен. Толкова бури е изживял, такъв низ от изпитания на тялото и духа му, но нищо не е успяло да го пречупи и той все още не се предава. И накрая след всички тези изпитания, натрупани в дългия му житейски стаж, неговата философия за живота се състои само от две думички- храна и спокойствие. Може би наистина в тях се крие ключът към дълголетието?!