Средновековната крепост до село Мезек

Публикувана на 27.12.2017 | 13:22
6930 прочитания
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg


​На запад от с. Мезек, на възвишението Калето, се издигат руините на една от най-добре съхранените средновековни крепостипо нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите.Константин Иричек (1854-1918) смята, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон. На друго мнение са Б. Димитров и А. Ханджийски, които предполагат, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия. Стените на крепостта ограждат около 7 декара площ с форма на неправилен четириъгълник с размери 110х60 м. Изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м, пет от които - разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена.

Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби.Кулата, разположена в югозападния край на крепостта, е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани дори когато противникът проникне в укреплението. Северната страна е с дебелина 1,90 м и е изградена над труднодостъпен ров. Подсилена е с една кула.

Интересен е входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Построен е така, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.Южната стена е с дебелина 2,60 м и е подсилена с пет реда тухли. Източната и западната стени са дебели по 2,30 м.  Вътрешността на една от кулите (най-малката северна) е била предназначена за затвор. Тогава е открит и по-малък вход, разположен на източната стена. Намерените при проучването на крепостта материали показват, че на това място е имало старо тракийско селище, което е функционирало през ранножелязната и късножелязната епоха.

При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI в. Построяването на твърдината е от епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Крепостта е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси.  Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти, огрибки за нощви и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население.

Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Разрушена е значително около 1900 г., когато от нея са взимани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.

Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория "национално значение" през 1968 г. През 1963 и 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007 г. в рамките на проекта "Развитие на културното наследство на Община Свиленград чрез възстановяване на крепост Мезек", финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Изграден е и информационен туристически център, предлагащ информация и брошури. Освен невероятната гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива приказна панорама към Бяло море.