Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Старите родопски рибари между планината и морето

Старите родопски рибари между планината и морето

Публикувана на 18.07.2017 | 15:33
3886 прочитания
Автор: Нели Иванова


​„Родопски рибар“ не е абсурдно понятие. Още в началото на 19-ти век първите сулинаджии дръзнали да опитат късмета си в Северна Гърция с улов в едно от солените езера край Ксанти. Тъй като морският занаят се оказал добро препитание, начинанието се развило и това поставило началото на големите родопски рибарски родове. Т.нар. сулинаджии дължали името си на миди, наречени сулини с вкусна вътрешност и твърда черупка. Имало много тънкости в този занаят, които родопчани усвоили, а уловът по-често бил богат. Дори изградили малки селища, в които живеели по време на сезона с активна работа. Хора от Чепеларе, Момчиловци, Петково, Райково, Устово и други краища на планината изкарвали прехраната си по Беломорието близо 8 месеца в годината. Тръгвали на есен и се прибирали през май. Оставали в Родопите само, когато селскостопанската работа била най-много. Семействата им ги чакали с нетърпение не само, за да вкусят морски деликатеси и да си получат армаганите, а и защото прекарвали заедно твърде малко време.

Като всичко, което зависи от късмета и климата, имало много трудни години в този занаят. Понякога рибарите хвърляли мрежите си дни наред без резултат. Цели семейства, които разчитали на това, гладували.

В такива моменти им помагало единствено упованието на Св.Никола, който бил считан за покровител на рибарите. Имало манастир с такова име в близкото Порто Лагос, където хората отправили най-горещите си молитви за берекет. Чудото станало и рибарските мрежи се напълнили с риба. Към Св.Никола се обръщали и когато били в беда, сред морето с няколкометрови вълни. Светията очевидно бил благосклонен към родопските рибари, защото жертви нямало. Много от тях държали икона и кандило на своите даляни.

Ето един разказ с интересни преки впечатления от живота на сулинаджиите, който би бил любопитен за всеки съвременен рибар, запътил се към топлите заливи на Беломорието:

„На едно разстояние от 1, 2 и повече километра морето образува равна пясъчна площ, покрита с вода не повече от 30 см. дълбочина и като се измине това пространство, започва да настъпва същинската морска дълбочина, дето рибарите ходят с лодки за лов. В тия дълбочини ловят рибата с тъй наречените рупове: дълги мрежи, които влачат по водата, като заграждат известно пространство в кръг. По плиткото пространство всеки може, дори момче, и зиме и лете да гази из водата и с дълги железни въдици — забкъни — набучват и вадят от пяська тъй наричаните — сулини (Solen – Le manche de cauteau, ou solens), които само тук се намират в достатъчно изобилие. Свикнали от детинство, рибарите се взират по пясъчното дъно и дето съгледат малка дупчица в пясъка, знаят, че това е скривалището за животинката, която моментално изваждат набучкана за въдицата и от там във вошницата, що държат навряна на едната рака. Напълни ли се последнята, занасят я в колибата, дето посредством топла вода отделят червея от черупката и налагат със сол в каци. При изобилна ловитба един ловък и опитен рибар-ловец може да налови от 8 до 12 оки сулини на ден. Техният сезон е само в известно време през годината, обикновоно към края на зимата. В другото време ловят риби, особено хубавата и вкусна бяла риба, шарани, змиорки, миди, стриди и други, а при това се занимават и с ловджийство на диви птици, жерави, лебеди и др., които са много изобилни тъдява... 

Сулинаджиите-рибари до един са българи из Родопските села, особено от Устово, Райково, Дунево, Чепеларе и други. Те имат занятието си по наследство един вид от деди и прадеди и началото не се знае. Гърци, турци или други народности няма нито един в тия колиби. Някои от тях зиме завеждат и женитe си и децата си, на които използуват труда за леки работи по нареждането и пастренето на  улова. Последният се продава и на самото място, прясноосолен за близките градове и вътрешността из Родопите, особено зиме, а солен се носи и в по-далечни места. Сулинаджийството е цяло занятие, от което до освобождението са поминавали десетки семейства, и поминъкът им не е бил лош. Сулинитe са имали добър пазар във всички градове в Одринско и Пловдивско през постите. Цената на добре изсушените и приготвени сулини е варирала от 2 до 3 лева и повече оката, обаче в днешно време не само че цената им на половина е спаднала, но и пазарьт им току-речи в България е изгубен: консумация за тях няма.“  

Из Беломорската равнина, Ст. Н. Шишков

© Родопчани