Стотици безработни родопчани си осигуриха препитание в баирите

Публикувана на 11.12.2013 | 16:38
1609 прочитания


Страната изживява слаби икономически години. В последно време значителна част от работоспособното население в провинцията остава без работа и без средства.

След замирането на строителството, в редица родопски семейства започна да се разчита на женския труд. Шивашките предприятия са в изобилие, друг е въпросът, че трудът не навсякъде е заплатен подобаващо. Но въпреки това има цели села, в които работят почти само жените. Мъжете, от своя страна се чувстват непълноценни, защото бездействат и тъй като мъжката безработица навсякъде е ярко изразена, те започнаха да търсят алтернативни начини за изкарване на средства за закърпване на семейния бюджет. 

След като в бюрата по труда им вдигаха безпомощно рамене, те от своя страна вдигнаха поглед към природата - надеждите бяха за хубаво време и много гъба. Някои действително намираха и в рамките на месец-два вземаха средно по 30-40 лв на ден. Други сушиха част от гъбата с надежда, че в късната есен ще могат да й вземат хубави пари. Събираха се шипки и дренки и се продаваха по лев-два за килограм. Къде, ще попитате- ами в цеховете на жените, там се правеха поръчки. "Капка по капка- вир" казва смирения родопчанин, за когото меркантилните страсти са чужди.

Преобърнаха се представите, кривото огледало на нашето съвремие отразява гледки на измъчени женски лица, които слизат вечер от автобусите, а през деня показва мъже с мотики и маркучи, които се грижат за продуктите в домашните градини. Мъже започнаха да консервират буркани, да приготвят зимнина, докато жените се трудят неуморно над шевните машини. Така се разделят задълженията- единият работи за сметките, а другият- за осигуряването на прехраната.

"На какво ли няма да ни научи тази държава"- възкликва родопчанин на средна възраст, докато прави кокошарник, използвайки кутията на стар телевизор, изкаран от тавана. Купихме си 5 кокошки- в магазините всичко е скъпо, а тук на село поне имаме условия за отглеждане на животни. Големите изискват и повече средства, а кокошките са по нашия джоб... Пък и ние и без това работа нямаме, та сме си тука- ще ги храним и ще чакаме и яйца. Комшиите имат крава, а ние ще имаме яйца и така ще правим бартери- мляко за яйца.
А на въпроса защо не търси работа в големите градове, човекът започна да псува и да разказва как от дълги години ходи по гурбети, но последните два пъти като е излизал, е работил повече от месец, без да получава пари и вече предпочита да върши къщна работа и да няма разходи, отколкото хем да харчи в големия град, хем да работи даром.

Не знам къде ще му излезе края- нас ни оставете, остаряваме вече, ами младите какво ще правят и за тях ли страната ще е мащеха- изтръгна се тежка въздишка от гърдите на човека от високопланинското село. Ние напуснахме градовете и се върнахме в родните села- тука поне градините ще ни хранят. Лошото е ,че нашите родители си отидоха от този свят, те гаснеха болни и забравени, докато ние бяхме по градовете и изкарвахме пари. И на нас ли тази участ ни се пада?!