Теснолинейката, Кристиян Аврамов и гара Аврамово

Публикувана на 26.12.2013 | 11:29
2241 прочитания
Автор: Елена Старидолска
Снимка: Капитал  Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успехили как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия
Снимка: Капитал Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успехили как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия

На медийната му популярност може да завиди всеки политик. От седмица насам може би няма човек, който да не е разбрал за историята му по някой информационен канал - телевизия, сайт или вестник. Известен е като "момчето, което спаси теснолинейката". Казва се Кристиан Ваклинов, студент за първа година в УНСС и има какво да каже и извън конкретната случка.

Фактите накратко изглеждат така - след като написал подробно писмо до премиера Пламен Орешарски срещу спирането на част от влаковете по маршрута Добринище - Септември, изпълнителната власт в лицето на БДЖ се задействала и пуснала допълнителни композиции по част от дестинацията. Линията е известна като теснолинейката, защото разстоянието между релсите е по-малко от обичайното (760 мм при "нормално" 1435 мм). Маршрутът е из живописни местности, край населени места, до които, особено през зимата, няма друг транспорт, но също и през градове като Якоруда, Разлог, Банско и Велинград. Една от гарите (при село Аврамово) е най-високо разположената на Балканите - на 1267 метра надморска височина. По тази линия от общо 125 км композициите се движат от 1945 г. без прекъсване, но постепенно в последните години броят им намалява. Особено драматично станало положението в края на 2011 г., когато бил спрян вечерният влак от Добринище към Септември, с който много от хората, работещи и учещи в Банско и Разлог, се прибирали по домовете си.  

Какво промени събитията

"Опитах - успях." Така Ваклинов обобщава какво е направил. Той е израснал покрай теснолинейката, въпреки че родом е от Пазарджик, а от няколко години живее в София. Има и "кръвна" връзка с влака, доколкото прадядо му е работил по първия участък при построяването й през 1921-1923 г. А освен това, както сам описва - "множеството пътувания, които съм оставил зад гърба си, ми показаха хората, които обитават този влак и живеят с него. Много бедни, забравени от времето, но духовити, чисти, гостоприемни и искрени хора. Чух молбата им - искаме вечерният влак отново да се движи, за да се прибираме от работа, а не да спим по гарите. Това ме трогна, влезе ми под кожата". По думите му мнозина от хората, живеещи в селата и градовете Аврамово, Черна Места, Смолево, Якоруда, Бабяк, Юруково, Дагоново, Белица, Краище, Баня и други, работещи в Разлог и Банско - където има много повече работа и професионални гимназии" след спирането на вечерния влак са напуснали работата си. Стачките, блокирането на пътищата и протестите през 2012 г. не дали резултат. Не помогнали и писмата, предложенията, препоръките, жалбите, които Ваклинов писал оттогава  (включително до двама директори на БДЖ и НКЖИ, отделно до "Пътнически превози"), докато не дошла 2013 г. и не се обърнал лично към премиера Орешарски. След намесата му от средата на декември т.г. през делничните дни от Добринище в седем без пет вечерта вече тръгва влак до Якоруда (39 км).

Ваклинов убедил Пламен Орешарски с подробно писмо от края на май, в което направил анализ на натовареността, както и анкета със 121 пътници - местни и туристи. Освен това разказал, че "не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз". 

Има ли нещо зад кулисите

Премиерът не му преподава (засега) в УНСС, каквото съмнение веднага изникна заради бързата реакция на правителството, още повече че Ваклинов не крие, че харесва БСП (между другото роден е точно 50 години след 9 септември 1944 г.). На въпрос защо учи там, той отвръща, че искал да следва "Финанси" и това вече е факт. "Не харесвам бездействието, наглостта и негативизма на българина. Ние не оценяваме направеното, ние не му обръщаме внимание - ние го оплюваме по най-неблагодарния начин", казва той, като уточнява, че няма предвид конкретния случай, но може би има предвид подозренията, че успехът му не е само плод на лична инициатива и борбеност. "Това сме ние - недоволни, нацупени, знаещи, без да си мръднем пръста да изтъкваме негативите на това, което някой е направил. Жалко. Това ни унищожава."

Не одобрява протестите по принцип "срещу". "Вижте, аз не мога да изляза да протестирам, да гоня хората, преди да съм видял какво могат реално. Ето, че ми обърнаха внимание. А предишните, като работиха четири години - какво направиха? Не ми трябваха и бойковите магистрали, вече родителите ми нямаха пари да заредят колата догоре, за да се повозим по чудните пътища. Магистралата колко поминък уби в района на Сливен например. За някакви си минути път. Тъкмо чужденецът да може да мине съвсем транзит през България, без да влезе в нито едно градче. Това направихме. Не, благодаря!"

Според Ваклинов Орешарски заслужава уважение, защото "само точно това правителство обърна внимание на проблема". Това, за което студентът не си дава сметка, вероятно доволен от постигнатата победа, е, че премиерът е разрешил въпроса с теснолинейката като падишах, а не като модерен политик. Разликата е, че в единия случай поданикът моли, а падишахът разрешава. В другия модерният политик взима решение на базата на това какво се случва с цялата система на железниците. Защото БДЖ продължава безнадеждно да затъва и решенията ad hoc решават дребните проблеми, но заплашват да срутят цялата система.
Следващата му позиция може би е логична, след всичко казано дотук - "никъде няма да се чувствам по-добре от България и не знам някой, който да е изцяло доволен и много по-добре от всяка гледна точка, като не е тук. Когато искаш наистина - успяваш и тук, макар и много трудно". Не понася мисленето за емиграция или следване навън. "Не мисля, че когато завършиш в чужбина, работиш там прекрасна работа и изкарваш пари, които тук не можем да сънуваме, живееш по-добре. Ами стандартът им?! Ами цените там? А работата от сутрин до вечер, без почивка?! Ами роднините тук. А Родината? Родени сме тук, нека не се месим в работите на Господ..."

Сега е разпознаваем, особено от тези, които пътуват по теснолинейката. Близките му се радват, че хората му се радват. "Много са доволни и познати, и непознати. Тогава и аз съм удовлетворен, защото направеното наистина е добро, а трудът е възнаграден с успеха." Следващата стъпка е ясна - битка вечерният влак да се движи и през уикенда.

http://www.capital.bg/vestnikut/capital/k2014/hora/2013/12/26/2207734_vsekidnevni_geroi_kristian_i_postoianstvoto_koeto_vodi/