Трагедията в "Райското кътче" - метафора на жалкото ни общество

Публикувана на 10.01.2017 | 21:54
25125 прочитания

Трагедията, която се случи в родопското селце Киселчево, отекна като звън в съзнанието ми. Смразяващата история ме накара да се чувствам гузен пред съвестта си. Макар да е нямало възможност да окажа някакво влияние на ситуацията там, все пак се чувствам част от обществото, което е допуснало да се случи такава жалка и тъжна история.

Нямам намерение да обвинявам някого конкретно, но това, което се случи в селцето, наричано от туристи и случайни минувачи "Райско кътче", ме потресе и ме накара да се замисля за смисъла на обществото, институциите и държавата.

В днешно време, когато комуникациите са развити до състояние, което предполага възможност за предотвратяване на подобни трагедии, обществото ни, институциите ни, държавата ни, тоест ние допускаме толкова елементарни и престъпни небрежности, че направо с думи е трудно да се опише.

Това, че е възможно възрастно семейство с прикован на легло инвалидизиран син, да бъдат изоставени и с тях да се случи такава потресаваща трагедия звучи като метафора за състоянието на обществото ни. 

Питам се, какво ли е било състоянието на възрастните хорица и как така се случва, че единият умира,  цяло денонощие след това умира и другия - и двамата от измръзване, и след това какво ли е преживял синът им, който е прикован на легло и не вижда.

Малко озадачаващо, в планината да умрат хора от измръзване, при положение че все ще се намери някое дърво за в печката, пък и ток има в къщата, доста странно, нали. 

Като е ходил кметът до дома им на 2 януари, дали е забелязал възрастните хора да са изнемощели до там, че да не могат да си напалят печката и като представител на институцията, призвана да реагира при подобни ситуации, дали чувств,а че е пропуснал нещо. 

Другото, за което се сещам е за така-наречените асистенти, които трябва да се грижат за болни в немощно състояние, та дали при тези хора се е случвало да има асистент или те тези асистенти се пращат при други хора дето са от "нашата партия"

В размислите си се сещам, че има институция, която се грижи уж за децата и ако родители не гледат децата си и създават предпоставка за подобни случаи, държавата може да им отнеме правото да ги отглеждат. Та си мисля защо да няма институция, която да отнема възрастните родители от наследниците им. 

Въобще цялата ситуация около тази трагедия е доста показателна и лъснаха всички пороци на обществото , управлението, институциите за манталитета ни, ако щете.

Как контрастира това с отношението на държавата към властимащите, на които се осигурява безплатна охрана, транспорт и всякакви подобни екстри, а за бай Хакъ и баба Хамиде от село Киселчево в средата на Родопа планина няма нищо.

Иначе селцето бива наричано "Райско кътче" от същите онези търтеи, които ползват всичките държавни екстри, за да отидат да се любуват на природните красоти в "Райското кътче", ама като е хубаво времето. Щом настъпи зимата и студа обаче, онези търтеи забравят за онова кътче, то не им е потребно в този сняг и студ.

Господа депутати, кметове, общински съветници и всякакви представители на държавата, спите ли спокойно след тази трагедия?

Чудя се омбудсманът Мая Манолова дали ще чуе изобщо за тази трагедия и дали ще се поинтересува за подобни проблеми на други "Райски кътчета" из прекрасната ни родина България или тя сега е заета с изборните шмекерии.

Уверявам ви, че тези търтеи, реещи се във висините няма да се променят нито при пропорционален, нито при мажоритарен избор. Важно е не как гласуваме, а за какво гласуваме и е още по-важно да изискваме от тези дето уж ние сме пратили там горе. 

Явно е обаче и това, че доста трябва да поработим и над себе си, за да имаме очи и сили да поставим всичко на мястото си. 

А иначе на пролет тия пак ще се сетят за "Райското кътче", но какво от това?