Учениците днес, напредък или падение?

Да си учител в днешно време е изключително мръсна и неблагодарна работа. И за това сме виновни ние. Защото не учим децата си на уважение към учителите, към училището, към знанието въобще. За днешния първокласник училището е нещо като продължение на детската площадка, където основната му работа е да се тъпче със “Зрънчо”, да си носи играчките, да търчи и да вдига шум, най-добре облечен с анцуг.Децата ни растат с
чувство за безнаказаност.Агресивността е повод за майчина гордост, защото “Моето дете е лидер!” Впрочем не, това с лидера беше модерно преди няколко години. Сега са актуални децата-индиго. В моето детство на “индигото” им викаха диванета и им дърпаха ушите, но видно е, че времената се менят. Днес ги учим от малки, че за тях правилата не важат, може да си правят каквото си искат, важното е да не се накърнява лидерският им дух. Ако някоя лоша учителка случайно се опита да възрази - мама е насреща, тя ще я прегази като разярен носорог. И така днешният първокласник утре ще стане седмокласник. Вместо играчки ще си носи нож, вместо да търчи, ще псува и бие учителката. А ние ще го гледаме по новините, ще цъкаме и ще се чудим откъде ни е дошло. Да ни е честито новото поколение!