Урок по трудолюбие
Една от най-характерните и отличителни черти на родопчани е тяхното трудолюбие. Именно за това бабите в Родопите от най-ранна детска възраст посяват във внуците си именно семето на трудолюбието, за да се радват, когато пораснат на неговите плодове.
Без съмнение един от начините, които използват родопските баби, за да дадат урок на младите е като им разкажат някоя история, било то истинска или измислица, но винаги съдържаща огромна поука. Днес ще ви разкажем историята, която бабите ни разказваха и разказват и до днес, с която ни дават ценен урок именно по трудолюбие.
Живеели в едно село баба с нейната внучка, която вече пораснала и станала мома за женене. Дошла пролет, всички започнали да прекопават градинките си, да ги засаждат. Бабата и внучката обаче не се славели като много работливи.Тази пролет бабата казала на своята внучка:
- Скъпа, ти вече си голяма. До зимата вероятно ще се омъжиш, а аз съм вече на преклонна старост и докато дойде зимата ще се споминам. Няма смисъл да садим градините и да събираме дърва това лято.
Речено-сторено. Не посадили бабата и внучката нито една градина, не събрали никакви дърва за зимата, мислейки си, че докато дойде зимата едната ще се задоми, а другата ще умре.
Дошла есента, всички започнали да прибират реколтата си, а бабата и внучката все така, както били на пролет, нямало какво да събират, тъй като така и не посадили нито една градинка.
Дошла и зимата, а нито внучката се омъжила, нито пък бабата се споминала. Тежка зима изкарали бабата и внучката, нито дърва имали, за да се сгреят, нито пък храна.
Веднъж докато седели и мръзнели заедно, бабата казала на своята внучка:
- Веднъж да пукне пролет, ние с теб първи ще изкопаем и посадим градините и първи ще тръгнем да събираме дърва!
