В село Тикале тикат живота сами между три калета

​Само на 3 км от прочутата напоследък „Момчилова крепост“ и на 8 км от Смолян се намира родопското село Тикале, където времето е спряло доста преди 21 век. Разположено между три върха, три калета, то веднага те грабва с красотата и магнетизма на природата си, както и с автентичната и непокътната архитектура. Дори приятния местен диалект и облеклото на жителите са се съхранили през вековете. Единствено малко момиченце с тротинетка, дошло от София на гости при баба си ни връща в действителността, както и лъскавите опаковки на захарните изделия в селския магазин, където работи Венелин Иванов. Като бивш кмет, управлявал селото от 1980 до 1992 година, той е запознат с историята и бита на местните.

По думите му първите заселници са били бегълци от появилата се чума в близкото село Влахово. След като епидемията преминала, хората решили да останат да живеят на това място. В миналото името на селото било Три кале, заради трите калета, между които се намира – Момчилова крепост на юг, Черни връх на север и на запад Поповица. По-късно името се преименувало в Тикале.

Венелин Иванов

Венелин разказва, че има и друга версия за произхода на името, а именно, че то идва от родопската дума „тикано“, в смисъл, че всичко се „тика“, върви бавно и трудно, че е забравено от и от Бога, и от всички. „В такова трудно време живеем и сега“, казва още Венелин. „В кой век сме, а пък нямаме вода в селото. Аз съм бил 13 години кмет, още преди демокрацията и какво ли не правихме, и какви ли не жалби и писма писахме! Преди години дойде един проектант, който искаше да качва водата от асфалтовата база с две помпи. И още, направиха един резервоар за 50 кубика, а пък една копка не копнаха, за да докарат вода. И така – резервоар има, но без вода! Всеки от селото си е намерил някакъв водоизточник, изворче и с полиетиленов маркуч си е докарал вода до къщата – от километър и половина до два. 

На доброволни начала сме си направили общ резервоар. Забравено село сме, забравени от Бога!“, казва Венелин, а 67 годишната Дафинка споделя: „В селото няма здравен пункт, няма доктор, няма фелдшер... Заболи ли ни нещо, до Смолян трябва да ходим“. Лекари не са идвали в Тикале от години. Здравният пункт е затворен през 2000 година, а автобус за смолянския квартал Устово има само сутрин. Затворено е и читалището, и детската градина, а от 2003 година и училището. Първите години след това учениците били извозвани с автобус до Смолян, но след изселването на младите хора от селото, сега няма ученици.

Училището

Жителите в Тикале са около 120, а от тях само 8 души са под 60 години. Жените са повече от мъжете. Най-възрастните също са жени. Баба Фатие Пачалийска е на 93 години, следва я Рукия Кършалийска – на 92. И двете се радват на добро здраве. Населението на селото изповядва Исляма, но има и няколко смесени бракове. В селото има джамия, построена около 1800 година.

Къщите в родопското село са 70, но от тях над 10 са обезлюдени. Външни хора не живеят в Тикале, всички са местни. „Който е излезнал от селото, няма връщане! Едно време идваха да питат, дали се продават, но никой нищо не купи, а сега вече и не питат. Една къща няма продадена“, казва Венелин.

Основният поминък в селото е било земеделието. „В миналото на Черни връх хората са сеели много ръж, но цялата продукция е била взимана от чорбаджия на име Бего, за да я даде на Салих ага. Защитник на сиромасите по онова време станал Петьо Аянски, който посъветвал местното население преди да засеят ръжта, да я попарят с вряла вода, за да не покълне, а после да кажат, че на тази надморска височина не става ръж. Така била спряна експлоатацията на хората“, разказва още Венелин. По думите му, когато са върнали собствеността на земята, хората се зарадвали, като са мислели, че ще спечелят много, но без механизация се оказало трудно.

През 1959 година жителите на Тикале започнали да сеят тютюн и картофи. В покрайнините на селото не е имало празно, незасято място. „В АПК-то сме обработвали 100 дк картофи, предавали сме по 70 тона. И тютюн сме сеели – по 38-40 тона сме изкарвали. Сега сеят по 1-2 ара картофи и фасул от 20 до 50 кола“.

Животновъдството също е било развито в миналото. В селото е имало 78 крави, сега са само 6. С овцевъдство се занимават само двама, като един мъж гледа около 100 овце и една жена – 18.

Тикале е село без бъдеще, казват местните, крепейки се само на своята история. В дома на Мехмед Бинин преди 9 септември са се укривали Коста Аврамиков и Метакса Гугински. Истински живот селото има само в края на май, когато се провежда местния събор. Тогава се събират хора, които вече са се заселили във вътрешността на страната и в чужбина, както и жители на близките села. Местните казват, че тогава дори идват и политици, които обикновено се сещат за тях само преди избори. Затова продължават примирено сами да "тикат" живота в Тикале.