Валя Балканска: За родопската песен душата си давам

​ „За родопската песен душата си давам! Тя за мене е била и хляба, и труда, и всичко, всичко!”. Това каза звездната родопска певица Валя Балканска на проведената творческа среща по повод 75- годишнината от рождението й.

 Изложбената зала на КДК – Смолян се оказа малка да събере желаещите да се срещнат с певицата, да се докоснат до нейната непренуденост и първичност и да чуят спомените й, наситени с любов към Родопа планина, родопчани и България. В препълнената зала Валя Балканска сподели интересни случки и събития от живота си. С примери от нелесното си битие тя даде отговори на въпросите: защо е в България, защо живее скромно. „Двадесет дни след концерта ми в Япония, на ранчото, където живея дойде един японец. Като видя, че съм сама в гората, попита преводача: Как тази известна певица ще живее тук, в гората, като има възможност да е в палати? Аз се обърнах към преводача и най-човешки го попитах: „Господине, ако отскубна това дърво от тук и го сложа там, то дали ще се захване? И друго нещо още. Водата като върви във вадата си и дълбае, все повече вода се събира и по-голяма сила има, а когато се разпилее, тя губи силата си. Японецът се обърна към преводача и вика: Права е!” .

Звездната певица не пропусна да спомене и своя дългогодишен учител Атанас Капитанов, на когото е много признателна.

Срещата с неповторимата българска певица предизвика много емоции у присъстващите в залата. За своя принос към България, към Родопите, към националния фолклор, освен огромни букети, тя получи и десетки поздравления от учители, местни институции и приятели.

Специален поздрав отправи и нейния дългогодишен партньор Петър Янев, който е и директор на Ансамбъл „Родопа”. Той изрази своето уверение, че без Валя Балканска ансамбъла нямаше да съществува вече. „Разбирате ли колко е велика Валя! Много неща съм научил от нея, но най-същественото е човещината” .

Актрисата Искра Йосифова разказа за трудния житейски път на певицата и за нейните световни творчески успехи, които е постигнала с космическия си глас, дори и на най-големите световни сцени. „Не се гордея с това! Искам да ходя по земята като човек, а не като изрод! Искам когато срещам хората, които познавам, да не ги подминавам, а да кажа „как си”. Никога не съм искала да бъда на първо място в чужбина.  Винаги съм искала да се върна там, от където съм и да съм стожер в Родопите! Ние сме тук посадени и тук трябва да даваме плодовете си”.