Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Възрожденските учители и училища в Родопите – пламъчета в мрака

Възрожденските учители и училища в Родопите – пламъчета в мрака

Публикувана на 31.07.2017 | 12:20
7385 прочитания
Автор: Нели Иванова
снимка: hoteltopalovi.com
снимка: hoteltopalovi.com


​Родопските възрожденски училища излъчват невероятен уют. Сякаш още гори просветителското пламъче на УЧИТЕЛИТЕ, които някога преподавали тук. Сигурно е така, защото техните ученици на свой ред се превръщали в учители, за да съхранят езика, паметта и рода ни до ден днешен. Били светли личности, истински мисионери в очите на будните родопчани, а училището било свещено място.

Интересното в историята на образованието в Родопите е, че след етапа на килийните училища, взаимоучителната метода (при която по-знаещите помагат в обучението на по-малките), няма толкова широка популярност. Може да се каже, че се е преминало направо към класно-урочната система, следвайки образеца на Пловдивското класно училище. Около средата на 19-ти век училища имало в Златоград, Райково, Смолян, Петково, Славейново, Момчилово, Широка Лъка, Чепелате и на други места.

Първото килийно училище в Златоград (1830) се помещавало в къща, а първият учител бил Ангел Киряков. Малко по-късно, през 1834г. в двора на една от черквите построили специална училищна сграда, а след това, с осъзнаването на необходимостта от светско образование, през 1851г. грейнало новото училище с широк двор. Във Взаимното училище в Златоград днес се намира постоянната експозиция „Просветното дело в Родопите“, от която ще научите куп любопитни подробности за обучението на нашите баби и дядовци. Стою Н. Шишков разказва, че училището се издържало с общински пари, а златоградчани настоявали тук да преподават наистина добри учители. Специално избрано църковно-училищно настоятелство решавало важните въпроси.

Децата пишели в плитки дървени сандъчета, насипани с пясък, а учителите понякога практикували по някое друго занимание, например шивачество, докато наглеждали упражненията им. От чардака наблюдавали игрите им в междучасията, а с камбанен звън ги събирали отново в класната стая. Ангел Киряков бил радетел за преминаването от гръцки на български език на преподаване, осъзнавайки важността на този факт. Тук е открит и най-старият писмен паметник на Възраждането в  Родопите  “Златоградския писмовник” (1852г.), едно истинско съкровище. Златоград помни още учители като Яков Змейкович, Злата Димитрова от Одрин, Тодор Крушовалиев и София Маркова.

Още една, макар и не толкова известна учителка практикувала новаторски своята професия по това време, но в родопското село Райково.

Там, през 1842г. се открива първото класно училище за момичета и момчета. Дотогава някои данни сочат, че имало килийно училище, което съществувало до 1830 г., но нуждата от светско образование вече била съвсем осезаема. Ето защо по-първите хора на Райково се събрали и решили да отворят училище, а за учителка поканили дъщерята на Вълчо Казалията – Рада Казалийска. Следвали призива на поп Глигорко – още една светла личност в историята на Родопите:   „Вие всички не жалете сили, нито време, нито пари, а се борете смело, за да може училището да просъществува за чест и слава на това хубаво, трудолюбиво българско население“.

Когато започва работа, Рада Казалийска била съвсем млада, само на 21 години, но вече успяла да получи добро образование в Карлово и Калофер, където била ученичка на самия даскал Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев. Въпреки крехката си възраст, тя била наясно със задълженията и възможностите, които стоели пред нея като възрожденски учител.  В началото започнала да преподава на гръцки език, но по-късно постепенно го заменила с изучаването на българско четмо и писмо.

При Рада Казалийска се записали да учат петдесет момичета и четиридесет момчета, като тя ги разделила на две групи според напредъка им в учението. В първо отделение учениците се обучавали на азбуката, четене на срички, броене и смятане до петдесет, елементарна аритметика, някои кратки молитви. Във второ отделение се доразвивали уменията по четене, смятане, събиране и изваждане, делене и се учели истории от Светото писание.

В още едно отношение Рада Казалийска е считана за местен новатор, тъй като не разделяла децата на момчета и момичета, както било обичайно тогава (в църквата мъжете и жените седели разделени).  През 1845г. Рада Казалиска отваря училище за възрастни с вечерно обучение, наречено „Училище за черковен ред и славянско пение“. Там среща и своя бъдещ съпруг Бялко Арнаудов. Бил един от първите нейни ученици, също учител в Долно Райково. Рада Казалийска е известна както като учителка, така и като поетеса, като в наши дни се провежда литературен конкурс с нейното име.

Твърди се, че един особено поетичен стих от Библията бил последното нещо, което видели очите ú на този свят:

„Ти ме водиш на златни пасбища и поиш ме на тихи води...“