Вилиан Стефанов: „За да постигнеш нещо, което досега не си успял, трябва да се превърнеш в човека, когото досега не си бил“
Интервю с пътешественика от Смолян Вилиан Стефанов
Вилиан, от колко години пътешестваш?
Почти 10 години ще станат, откакто за първи път поех на първото си пътешествие, без да осъзнавам, че след него ще последват още толкова много други, които да ме отведат из най-отдалечените кътчета на родината ни. Места, където рядко стъпва човешки крак - напуснати и заличени от картата на България, но не и напълно забравени, докато има поне един човек, който да съхрани спомена за тях.
Снимка:Вилиан Стефанов
Колко експедиции си направил до момента?
Отдавна съм спрял да ги броя. За последните десет години съм участвал в поне тридесет мини-експедиции, тръгнали в проучване и търсене на оцелелите парчета от историята на далечните населени места. Ако говорим за по-големи като мащаб, продължителност и организация, това несъмнено са двете ми големи експедиции, които завършиха успешно през лятото и есента на изминалата 2016 година.
От къде се появи тази твоя страст да пътешестваш?
Спомням си, че като малък дядо ми ме водеше много често в планината, може би още от тогава съм усетил някаква тръпка, която в последствие да прерастне в едно неспирно бродене. Не винаги съм пътувал сам, но с течение на времето свободата да поема без път и посока ме накара да не изпитвам нужда от партньор в експедициите. Все по-рядко се случва да пътувам с Александър Караджов - единствият човек, на когото мога да доверя живота си безпрекословно в най-напечените моменти и с когото имаме вече две общи книги, описващи приключенията ни из страната – Пътеводител на Забравената България: „От връх Вейката до Долината на стръвниците“ и Пътеводител на Забравената България: „Кормисош – Земя на Исполини“.
Коя бе първата ти самостоятелна експедиция?
Първата носи името „Речен път“. Целта бе да се измине разстоянието от южната до северната ни граница пеша и плавайки с каяк по реки и язовири. Една, бих казал, доста интересна идея, защото пътуването съчетава два вида транспорт, за всеки от които се изискват определени умения. В ранното утро на 1-ви август поех от 130-та гранична пирамида в Родопите, като само 25 дни ми бяха необходими за да измина разстояние от малко над 460 км. и да финиширам на река Дунав. През цялото време бях подложен на различни изпитания – слънчеви удари, срещи с влечуги, гръмотевични бури, дъждовни порои, физическо изтощение, гладуване, жажда. Въобще неща, без които едно пътуване няма как да не е интересно и вълнуващо. До няколко месеца се очаква да излезе от печат и книга, в която описвам приключенията си, срещите с хората и вълнуващите моменти, които са ме съпътствали. Те са добре подплатени с качествени снимки. В момента дори се излъчват мини-серии сглобени от материала, заснет по време на пътуването ми, чиито монтаж и обработка са дело на професионалистите от GOtv (http://www.gotv.bg/live ).
А коя бе следващата ти голяма експедиция?
Втората ми голяма експедиция започна почти два месеца след успешния край на първата. Честно казано въобще не ме свърташе на едно място и въпреки натрупаната умора не се поколебах да начертая новия си маршрут и да тръгна по него, без кой знае каква подготовка. Винаги съм казвал, че освен добре подбрана екипировка, човек трябва да бъде вътрешно спокоен и уверен в това което прави, иначе може да бъде запратен по доста коварни пътища и да получи особено болезнен урок. Целта на експедицията, наречена „Железен път“ беше да се измине изцяло пеша разстоянието от западната до източната ни граница, като се следва 3-та ЖП линия Калотина-Варна. Тръгването бе планувано за 1-ви ноември от град Калотина, а финалът бе едва 30 дни по-късно на ЖП гара Варна. За цялото изминато разстояние от 688 км успях да посетя 111 ЖП спирки и гари, да ги документирам и да събера интересни факти и истории, разказвани от местни хора. Научих много за железопътния транспорт и за прекосяването на опасни участъци по цялото трасе.
Сега подготвяш ли друга експедиция?
Разбира се! На 22-ри юли се отправям на поредната, която ще нарека Експедиция „Тунджа“. Идеята е да тръгна по вода от град Калофер, като трябва да се спусна с каяк по река Тунджа и да стигна до българо-турската граница в рамките на 9 дни. По предварителните ми разчети отсечката, която трябва да измина е около 340 км, като най-вероятно ще бъда възпрепятстван от бентове, мостове и ВЕЦ-ове по протежението на реката.
Тази експедиция е част от подготовката ми за голямото околосветското пътуване, което искам да направя. Планирам в следващите 4 години да прекося над 40 държави в 4 континента. Пътуването ми започва от София, като с колело ще се придвижа покрай турското Черноморие, следва Грузия, Армения, Азербейджан, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Киргистан, Таджикистан, Афганистан, Пакистан, Индия, Непал, Тибет, Бутан, Бирма, Лаос, Тайланд, Виетнам, Камбоджа, Малайзия, Индонезия, Папуа Нова Гвинея, Фиджи, Френска Полинезия, Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Доминиканска република, Куба, Сенегал, Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Италия, Албания и Македония.
Разбира се, винаги мога да комбинирам с влак или малки превозни средства, колкото да измина по-кратки отсечки за по-бързо време. Такова пътешествие се прави веднъж в живота и несъмнено ще бъде изпълнено с доста опасни моменти, но съм готов да се преборя, защото знам, че ще си заслужава. За момента събирам средства, за да мога да имам поне един летящ старт, но съм уверен, че в един по-напреднал етап от пътешествието ще трябва да работя нещо, за да се финансирам. За съжаление България е малка държава, в която подобни начинания не се радват на особен интерес от страна на спонсори, но се надявам това да се промени възможно най-скоро.
Снивка: Вилиан Стефанов
Какво е необходимо за една експедиция и какъв човек трябва да бъдеш?
Преди всичко огромна увереност и вътрешно спокойствие. Да усещаш нишката, която да следваш, да умееш да разчиташ знаците на живота, с които ще е постлан пътят ти. Трябва да си отворен за заобикалящия те свят, дори това понякога да е особено болезнено и странно. Човек трябва да се променя към добро, ако иска да се научи да живее, а това не се постига лесно, особено когато в живота ни има прекалено много фактори, които да ни влияят. За да постигнеш нещо, което досега не си успял, трябва да се превърнеш в човека, когото досега не си бил.
Промениха ли те като човек тези експедиции?
Много! Преди всичко се промени гледната ми точка за начина на живот, промени се мисленето ми. Започнах да различавам маловажните неща и да ги игнорирам, да минавам през тях, без да се спирам. Станах доста по-уверен и спокоен като човек, разбрах какво искам и как да го постигна. Разбрах какво да направя, за да бъда човека, който си представям след 10 години.
Кое е мястото, което те „докосна“ по някакъв начин, където почувства, че си на точното място?
Там, където планината и реката се събират сякаш се образува магия. Има живот, вижда се и се усеща. Много пъти съм попадал на точното място – то е именно това, което успееш да проектираш в съзнанието си и да го видиш наживо.
Кои са били най-трудните моменти по време на твоите експедиции?
Много са. Най-стандартните са глад и жажда, пълно физическо изтощение, липса на ориентация. За щастие, всичко се е разминавало без особени щети. Най-важно е човек да запази разсъдъка си в критични ситуации, защото именно той може единствен да му помогне и да избегне фатален край.
А комични моменти имали ли сте?
Имали сме, особено при срещата ни с местни хора. Понякога ни мислят за другоземци, говорят ни странно, интересуват се от нас. Друг път просто ни гледат странно без да продумат.
Обиколил си много места, но кое за теб бе най-интересното?
Село Сив кладенец, което се намира на границата с Гърция. Едно наистина уникално селце, в което живее един-единствен човек. Къщите са стари, кирпичени и големи на два етажа. Едно време в тях са се гледали копринени буби и бубарството е процъфтявало. Селото е много интересно и си заслужава да се посети. Написал съм доста богат материал за него в единствения сайт за екстремни приключения и пътешествия в България - http://forgottenbulgaria.com, чийто създател съм аз.
