Виждаме това, което искаме...

Преди много години, в един далечен град имало двама мъдреци, които винаги седели пред портите му. Един ден при тях пристигнала някаква жена, спряла и ги поздравила. Казала им, че иска да се премести в техния град и полюбопитствала какви са  хората - добри ли са, лоши ли са, смирени или гневни...

"А какви бяха хората, там от където идваш?" попитал първия мъдрец.

"Лоши, злобни и завистливи - отвърнала тя - затова реших да се преместя другаде".

"И тук са такива - отвърнал първия мъдрец - недобросърдечни и завистливи - със сигурност няма да ти харесат".

Жената, се поколебала за миг, но после си тръгнала решителна без да поглежда назад.

Не минало много време и друга жена се спря пред  двамата мъдреци и задала същия въпрос. Първият мъдрец отново попитал - А какви са хората там от където идваш?

"Там откъдето идвам хората бяха добри и състрадателни - отговорила смирено тя - винаги бяха готови да ти се притекат на помощ. Но избухна голям пожар, унищожи всичко..."

"Е нашите хора също са много добри - отвърнал мъдреца - състрадателни са и никога  няма да те оставят в беда. Спокойно можеш да се заселиш в нашия град."

Жената била много радостна и смело влязла през портите. Когато отминала, втория мъдрец казал на първия:

"Добре де, защо ги излъга и двете? И нашите хора са като всички останали - има добри и лоши, завистливи и състрадателни..."

"Така е - отговорил първия - но аз не съм лъгал. Просто за всеки хората са такива, каквито той е свикнал да ги вижда!"