Връх Драгойна пази тайни на тракийски владетели

Публикувана на 06.01.2018 | 13:00
11532 прочитания
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg


Един не особено висок връх в община Първомай от хилядолетия ревниво пази тайните на тракийските владетели, болярите и войводите, обитавали тези земи. Връх Драгойна може да се сравнява с Перперикон като исторически и археологически паметник, тъй като тук също има множество скални изсичания.Тук, на Драгойна, е открита и една от най-големите тракийски крепости в Южна България. Макар върхът да е висок едва 813 м, той се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км – Пловдив на запад, Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Проучванията сочат, че обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия, сочат проучванията.

Впечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са намерени доказателства за съществуването на култура през Х век, в която мирно са съжителствали българи и ромеи.
В района са открити уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица.

Уникални находки говорят и за наличието на древно тракийско светилище, малко познато за широката публика. То е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м.
В основната си част разсипът е от местни камъни - отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Виждат се и грозните следи от  иманярските набези, които са разрушили ценни исторически находки. До есента на 2010 в района са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част от които обаче подлежат на детайлни изследвания.

Районът на Драгойна се свързва и с друго предание – за прочутия Ангел войвода, роден в село Драгойново. Хайдутинът с рождено име Ангел Кариотов в периода 1832-1862 г. ръководел добре организирана чета от около 40 души в Пловдивския и Хасковския край.
Бил е убит от турците, а на неговото име е наречен Ангелов връх в Рила планина. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен по време на османското робство - основаният през 1856 г. Араповски манастир „Св. Неделя“.

Днес в района на връх Драгойна могат да се видят камъни, на които древна ръка е написала паметни бележки: „Тук през 1832 г. Ангел войвода решава да стане хайдутин”. Малко преди  селото има паметник в нивата, където се предполага, че хайдутинът е бил роден през 1812 година. Друг камък, на двайсетина минути пеш, разказва, че тук е бил караулният пост на войводата, където изедниците са му плащали налог.