Юбилей на мракобесието
Тази година се навършват 40 години от един срамен и отвратителен акт на комунистическата власт в България спрямо мюсюлманското население ( помаците). Комунистическата партия в България начело с Тодор Живков и великия Съветски съюз взема решение окончателно да преименува българските мюсюлмани. Започват масови гонения, принуждения, къде с натиск, къде с бой, гонене от работа, интерниране и всякакви мероприятия с цел да се сменят поголовно имената на българските мюсюлмани. Едно от масовите действия на комунистите е решението за задължително продължаване на образованието след 8-ми клас за момичетата от община Рудозем. Проблемът обаче е бил в това, че са ги задължавали да си подстрижат косите, което довежда до съпротива у родителите и съвсем спонтанно хората се събират в Рудозем, за да протестират срещу това решение. Партията обаче е безкомпромисна и нарочва един виновник за създалата се ситуация, като хвърля обвинения в организиране на съботаж към бай Шевкет от с. Чепинци и по бързата процедура той моментално бива изселен от района. Изпратен с ужасяваща характеристика в монтанското село Галатин с мярка подписка - всекидневно по 2 подписа, сутрин и вечер. Попадайки в едно забутано село Бай Шевкет със сръчните си ръце на майстор зидар обаче бързо се превръща в полезен гражданин за цялото село, което след първоначалните подозрения към насила заселения там човек започва да изпитва истинска симпатия и изпадат в недоумение как така такъв човек ще е заплаха за държавата. За 2 години бай Шевкет става най-уважавания човек в селото. Съвсем скоро обаче партията взима нещата в свои ръце и го връща обратно в Чепинци. Това е една малка част от покъртителните истории около насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани (помаците). На много места биват дадени и жертви, отделно от това, много семейства и цели родове се преселват от Родопите в други райони на България, в опит да избегнат репресиите. Това събитие трябва да се помни не за да се търси мъст, а за да се избегне повторение и да се вземат поуки и никога повече да не се допускат такива отвратителни деяния. С тревога обаче трябва да отбележим, че от известно време насам се засилва националистическата риторика, която е съпроводена от неоправдани действия спрямо мюсюлмански авторитети от страна на специалните служби и властта в държавата. Все пак се надяваме съдът да оправдае религиозните водачи и нещата да се успокоят и хората да заживеят нормално и без страх, както приляга на свободна и демократична държава.