За адреса на Дикенс в Смолян или къде да учим английски език
Всеки град разполага с мощен информационен канал – мрежата на майките. Те знаят всичко. Всичко за всичко. От избора на памперс за бебето, през състава на детските пюрета, до това къде да намерите накладки за Голф 4-ка и цените на екскурзиите до Тенерифе.
От майките научих за Английския езиков център „Дикенс“ в Смолян. Източникът сподели огромното си задоволство и което е по-важно - синът ú, известен като „сложен случай“ за възпитание, изглеждаше щастлив след урока си по английски. Не може да бъде! Реклама друга в медиите не открих, но тази беше искрена и достатъчна.
Хукнах към въпросното място, защото, ако детето на четири години не умее да произняся „Thank you“ с манчестърски акцент, значи сме назад с материала, нали така.Мястото е лесно за намиране. От Стария център тръгвате към Плувния басейн през стълбите покрай детската градина. В сградата, преди да започнете да слизате, ще видите плаката на „Английски езиков център „Дикенс“.
Защо „Дикенс“?
Отговаря Димитрина Атанасова, рядко приветлив човек, родопчанка по рождение и нрав, завършила местната езикова гимназия, а после магистратура по английска филология във Великотърновския университет. Бивш преподавател в Националния военен университет. Майка на две деца. Блазе на цялото ú семейство!
Името на езиковия център идва от известния английски писател Чарлз Дикенс. Това е авторът, с чието творчество най-напред се запознават студентите по английска филология. Той още приживе получава по-голяма слава от всеки друг английски писател и е до известна степен новатор като пише романите си на части непосредствено преди публикуването в периодични издания. Асоциациите с успех и новаторство, както и инициала „Д” определиха името на езиковия център.
Очевидно новаторството в преподаването е ключов елемент, защото отговорът на следващия въпрос ни оттласква на светлинни години от строгата скучна система за измъчване чрез зубрене:
С кои пет думи бихте характеризирали своя стил на преподаване?
Трудно ми е да изброя пет, но може би най-важното е търпение и позитивизъм, както и създаване на възможности за „несъзнателно учене”. Съвсем скоро едно детенце ми зададе въпроса: „Госпожо, като ме попитат вкъщи какво учихме, как да отговоря? – Ние цял час играхме.”
Разбира се, тук се учи сериозно – съдим по резултатите - с много упражнения и домашни, но децата не усещат тежестта от усилието.
Как е организирано обучението и на каква възраст е добре да започнем?
Английски езиков център „Дикенс” работи от две години и обучава деца в групи до осем, като най-малките ученици са в предучилищна възраст. В тази група е малкият ми син, а големият ми син е в четвърти клас. Именно възрастта на моите деца определи с какви групи да започна когато се зароди идеята. Сега има и по-големи деца, както и родители.
Колкото по-рано започне обучението по език, толкова по-лесно е за децата. За дете на четири години, разбира се, всичко е под формата на игри и песнички. Така чрез забавление докато тръгне на училище то неусетно е натрупало голям речников запас.
Има ли вълна на нов интерес към учителската професия? Сякаш се заражда едно поколение млади, талантливи, гъвкави учители, съвсем различни от скования, малко суров модел на по-възрастните преподаватели отпреди 20-30 години?
Иска ми се да вярвам, че има интерес към учителската професия и тези талантливи и гъвкави учители, за които говорите, да стават все повече. За това е отговорно цялото общество – нужно е да се върне заслужения авторитет на УЧИТЕЛЯ.
Бихте ли довършили рецептата за успех на едно подобно начинание? Очевидно то е успешно, щом без никаква реклама успява да събере достатъчно курсисти, а отзивите са повече от отлични. Професионализъм + инициативност + какво още е необходимо?
Нужна е всеотдайност, а за да е изпълнено това условие, човек трябва да обича това, с което се занимава.
Освен, че сте родена тук, какво още Ви свързва с планината? Какво мислите за хората на Родопите?
За мен родопчанинът има силна връзка с планината, трудно я напуска и дори да го направи, тя остава завинаги в сърцето му. Аз много обичам да пътувам, да посещавам различни места и да се запознавам с различни култури, но винаги с идеята да се завърна. Не можех да си представя децата ми да проговорят на език различен от български. Радвам се, че растат в този град. Много често през почивните дни ходим на вилата и прекарваме времето си сред природата. На съпруга ми също много му харесва, въпреки че той не е от този край.
Родопчаните са отдадени на децата си и това ми вдъхна увереност, че подобно начинание може да има успех, въпреки бедния район, в който живеем. Вярвам, че нещата могат да се случват и тук, надявам се да се предлагат все повече възможности за децата ни.
За какво мечтаете?
Мечтата ми в професионален план е обучаемите успешно да се явяват на изпити за придобиване на международния сертификат на Университета Кеймбридж.
