Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
За корените на агресията при децата и как да се справяме с нея – разговор с психолог Стефка Кюлханова

За корените на агресията при децата и как да се справяме с нея – разговор с психолог Стефка Кюлханова

Публикувана на 11.06.2017 | 13:45
7590 прочитания
Автор: Нели Иванова


​        Стефка Кюлханова (38 г.) e родена и израснала в Смолян. Завършила е психология, консултативна психология, арт терапия, детска психотерапия, позитивна психотерапия.

        „Родопчанка съм по дух и нося планината в сърцето си! Ние сме уникала смесица от добросърдечност, гостоприемство и борбеност. Живея в Пловдив и работя като психолог.“

        Какво кара един „лекар на човешката душа“ да се усмихва и радва на живота?

        Отговорът е – малките неща. Блясъкът в очите на детето ми, утринното слънце, красива гледка. Не на последно място чувството на удовлетвореност след добре свършена работа с клиент. Възможността да помогнеш на човек в нужда, да му бъдеш полезен и да осигуриш подкрепа в точния момент е това, което ме вдъхновява в професията ми.

        Бихте ли очертали основните групи проблеми, с които идват при Вас клиентите?

         Психологично консултиране на родители, които имат  затруднения при общуването с децата и искат да изградят по-ефективни родителски компетенции. Психотерапия с деца и юноши – агресивно поведение, емоционални травми, психологични проблеми при раздяла на родителите, страхове, осиновяване, затруднения в общуването. Психотерапия с възрастни – самопознание и личностно развитие, емоционални проблеми, неудовлетвореност, екзистенциални кризи, депресивни състояния. Фамилно консултиране и психотерапия.

        Вие се занимавате с една от най-наболелите теми в нашето общество – агресията. Каква е причината за тази „епидемия“ от агресивно поведение при децата? Защо враждебността замени добрите нрави в такива застрашителни мащаби?

        Преди всичко да поясня, че има градивна и деструктивна агресия. Раждането е агресивен акт. Възпитанието и учебният процес също, тъй като поставят определени изисквания за дисциплина и достигане на постижения. От друга страна телесната агресия – удряне, ритане, скубане, рушене; вербалната агресия – викане, крещене, ругаене; автоагресията – самонараняване, гризане на нокти, блъскане на главата в стената и пр., всичко това има деструктивен характер. Децата често ползват своите агресивни импулси като сигнал за провокация към възрастните, за да спечелят внимание, начин да отстоят себе си, като форма на общуване и дори израз на безпомощност. Често проявата на недоволство, яд, гняв е сигнал, че детето иска да удовлетвори свое желание, но не знае как и действа първично. Тъй като на децата им е трудно да назовават това, което изпитват, е нужно възрастният да откликне първо на емоциите им, а след това да реагира на поведението, т.е. да „облече в думи”, това, което детето демонстрира, за да се почувства то разбрано.

         Много е лесно за възрастния да обвини детето за нещо, което е направило или не е, да го посочи с пръст и да му „лепне” етикет – „лошо дете”, „побойник” и др. Нека не забравяме, че насочвайки показалец към детето, останалите пръсти сочат към нас самите. Това, което  виждат у нас – поведение, отношение, думи, ще демонстрират и пред връстниците си. Мисля, че липсата на чуваемост, незачитането на потребностите, както и отсъствието на умението да се поставиш на мястото на другия са в основата на тази „епидемия”.

         Има ли лекарство срещу агресивността? Какво съветвате децата, които се сблъскват с този тип поведение и другите, които са негов източник?

        Универсално лекарство едва ли има, защото всеки случай е строго индивидуален. С децата, които са обект на агресивно отношение, работим по посока да отстояват повече своето мнение и лични граници, както и да заявяват по-категорично себе си пред околните, да изградят способности за самозащита в критични ситуации. С децата, които имат трайно установени агресивни импулси в поведението си работата е комплексна, заедно с родителите. На първо място е нужно да се установят нуждите, които стоят под тази агресия. Важно е детето да изгради нови методи за справяне с тези чувства, дават се различни алтернативи.

         Какво трябва да каже един родител на своето дете, което се сблъсква с агресията в училище, на улицата, нека си кажем – дори в семейството тонът не винаги е толерантен?

         Именно в семейната среда често се корени проблемът. Пропуските във възпитанието, лошите семейни взаимоотношения, честите конфликти, отсъствието на един от родителите, както и унижаване достойнството на детето са фактори, които могат да предизвикат детската агресивност. Забраните, крясъците и насилието от страна на родителите, не са ефективен подход към решаването на въпроса. Когато се изясни причината за агресията, е възможно да се намерят и начини за справяне.

          За да сподели едно дете с мама и тати, че има проблем в училище или на улицата, то между тях трябва да има изградена много добра емоционална, доверителна връзка. За съжаление, често се случава родителите последни да разберат за подобен проблем, защото децата поради една или друга причина крият от тях. Най-важното, което могат да направят в такива случаи е да засвидетелстват своята безусловна подкрепа и любов пред детето, за да не се усети то само и несправящо се.

         Вашият съвет към съвременния родител?

          Родители, бъдете „емоционално огледало” за своите деца! Най-добрата помощ, която можете да окажете на децата си е да им покажете, че разбирате как се чувстват и какви са конкретните проявления на това чувство. Всички чувства имат право на живот:  положителните, отрицателните и амбивалентните. Само поведението може да бъде осъждано или санкционирано, не и чувствата на детето. Отнасяйте се с уважение към децата си и не накърнявайте тяхното достойнство. Каквото посеете днес, това ще жънете утре!

         ...и в качеството му на съпруг/съпруга?

        Ще цитирам К.Г.Юнг: „Когато майката е щастлива...всички са щастливи!”. И още нещо: „Най-доброто, което един баща може да направи за детето си е да обича майка му!”.

         Под каква форма осъществявате своите психологически консултации?

          Основната ми работа е в психологичен кабинет в град Пловдив. Консултирам клиенти от други градове и чужбина онлайн, чрез видеовръзка по Skype. Това е една много добра възможност за общуване със специалист от разстояние. Тази достъпна усулга има своите предимства – човек може да разговаря от своя дом, където се чувства сигурен и защитен или от работното място в удобно за него време. Освен това този вид общуване е много дискретно.

         Всеки заинтересован може да се свърже с психолог Стефка Кюлханова на тел. 0889 520 495

© Родопчани