За мостовете и историята на Родопската Венеция
Хората, които са ги броили, твърдят, че са 40 и точно те са причината село Соколовци, намиращо се само на 10 километра от град Смолян, да бъде наричано Родопската Венеция. Вероятно скоро броят на оредяващото местно население ще се изравни с този на мостовете, с което ще се роди още един уникален родопски феномен. Нищо чудно, защото мостовете като символика са вградени дълбоко в душевността на родопчанина от древни времена. Те олицетворяват връзката между два бряга, две противоположности, две човешки същества, а ние винаги сме откривали начин да се разбираме, да си помагаме и да се свързваме с човека отсреща въпреки препятствията.
Романтика лъха от камъните, покрити с мъх над огромните листа репей в коритото на река Бяла. Приказка с кристално чиста вода, жабчета за радост на малчуганите и вековни борови гори с редки видове, които са обособени в близкия резерват „Момчиловски дол“. Ако пътувате от Рожен към Смолян, ще забележите как къщите на Соколовци са подредени като наниз покрай шосето, „извоювали“ мъничките си градини, улици и площадчета от планината.
Как са се прехранвали хората в тясната клисура? В по-новата ни история роля е изиграла близостта с град Смолян. Много от мъжете работели като шофьори. Селото е родило още известни лекари, икономисти, инженери и учители, но в миналото основен поминък бил овчарлъкът.
Това дава основание за една от версиите за създаването на това населено място и има връзка с факта, че огромните стада овце зимували на Беломорието, а летували в Родопите, където с времето се установили постоянните обиталища на населението. Дори се разказва за хвърлянето на чоп при решаването на въпроса с местонахождението на селото, като изборът бил между настоящото място и ливадите на Рожен.
Друга версия ни отпраща в далечните 16-17 в., когато тук се спрели бегълци от Източните и Западните Родопи, Македония и Беломорска Тракия. Тогава селото се наричало Руеново. По-късно името станало Долно Дерекьой, а от 1934г. се превърнало в Соколовци на името на първия заселник Стоян Шахона (на турски шахин означава сокол).
По времето на Възраждането в селото е построена църквата „Св. Петър и Павел“, която била включена в общия ферман, с който султанът разрешил изграждането на няколко християнски храма в Родопите.
През Руско-турската война селото било разграбено и почти опожарено от армията на Сюлейман. За съжаление остава в пределите на Османската империя още цели 34 години. Това били тежки времена за разделените родове. Границата отваряли само за 2 дни в годината, за да се видят роднините от двете страни. Всяко зло за добро, можем да кажем, защото това поставило началото на традицията за ежегодните родови срещи, които от своя страна са в основата на станалия вече общонационален Роженски събор със знаменитите песни, гайди и хора.
Традиционният празник на село Соколовци е Петровден и се отбелязва на 29 юни, когато то приютява хора от близо и далече, пристигнали да се разтъжат с роднините и родното си място.Любопитен факт е, че църквата на съседното с.Бостина също носи името „Св.Петър и Павел“, но празнува на следващия ден – 30 юни, за да се отдаде почит и на двата храма.
В случай, че решите да организирате тук своята почивка, околността на Соколовци ще ви предложи много интересни забележителности като римските мостове до извора на Хубча, споменатия вече резерват „Момчиловски дол“ с екопътека, която ще ви потопи в красотата на местната природа и известната обсерватория „Рожен“ за всеки любител на нощното небе над Родопите.
