Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
За планината и нейните призраци

За планината и нейните призраци

Публикувана на 01.06.2017 | 03:02
10220 прочитания
Автор: Нели Иванова
снимка: peika.bg
снимка: peika.bg


​На нашата улица живеят 14 вдовици. Две учителки, очна лекарка, счетоводителка, чистачка, доцент по старобългарска литература и няколко дами с неясни професии. Всяка сутрин 14 стари момичета пият кафе на една маса пред супера, за да избягат от самотата на огромните си глухи къщи. Иначе ринат снега пред портите си сами, цепят дърва и пишат писма на внуците си, ако имат късмета да говорят на един и същ език.

Числото 14, отнесено към общия брой оредяващо квартално население, съставлява сериозен процент. Може би 10-15%. Той ще расте стремглаво, заради факта, че жените живеят 7-8 години по-дълго от мъжете, а жителите на Родопите намаляват с всеки изинал ден. Скоро жените в черно ще бъдат абсолютно градско мнозинство. Досещате ли се какво ще изобразяват тогава гербът и флагът на града, а?

Този момент не изглежда далеч.

Родопите „боледуват“ от обезлюдяване и застаряване на населението  в тежка форма. Намаляваме с близо 1400 човека годишно според статистиката, която едва ли е изчерпателна. Това значи, че се топим с около 4-ма човека дневно. Всеки Божи ден едно стредно по големина семейство напуска Родопите, поело към друг град, друга държава или към по-добрия свят.

В седем родопски села няма нито един жител! Села - призраци с улици, къщи и площади, на които някой някога  тропал хорце потъват в нищото. Други 87 населени места нямат население повече от 50 човека. В колко от тях живее поне едно дете?

- Никой не остана тук – твърди жената, която продава билети в тройката на Смолянския градски транспорт и се явява първият количествен преброител на тази тенденция. – Като извозим децата и чиновниците сутрин, после автобусите са почти празни. И какво да правят хората, вижте този...

Автобусът минава покрай преливащи от кашони кошове за боклук, където човек с вид на пенсиониран учител стеснително сгъва и нарежда хартия в приспособена за целта детска количка.

Бедността е другият съвременен призрак от новата ни Родопска история.  Сериозно страдат големи отрасли от местната икономика. Строителството се крепи на шепа обществени поръчки, едрите играчи в туризма дърпат конците отдалече, а минната промишленост бере душа. В търговията нещата са особено показателни. Процъфтяват магазините за 1 лев и онези за дрехите втора употреба. Вгледайте се в „марковото“ облекло на всеки втори минувач. Дрехите от Холандия, Германия и Англия с протрити маншети са новата родопска носия.

Липсва мнозинството на една солидна средна класа от хора с добри професии (образование и маниери) или такива с малък до среден бизнес, достатъчно стабилни и заможни, за да изправят гръбнака на местното общество.  Защото някога градският еснаф строил училища, храмове и купувал книжки на децата си.

Може би липсва също един голям университет, който би бил в състояние да влее млада кръв в този град. Вероятно тогава бихме се радвали на разцвет на Родопската култура. Ще има кой да се изправи срещу вълната от всеобща профанизация. Това, че децата ни днес държат първите места на олимпиадите по математика и английски не стига, защото същите тези деца няма да се върнат у дома, за да продават насипно кафе или да поправят 25 годишни коли.

         И ако  обезлюдяването, застаряването и бедността са „местни“ болести, то в Родопите не са ни подминали и глобалните вируси, от които боледува най-тежко човешкият дух.

         Хейтърството (to hate  - мразя (англ. eз.) се е превърнало в новата световна религия.

Мразим комшията, защото има десет лева повече за луканка, а съседите от другата страна, защото не им стигат пак толкова да изкърпят дувара. Мразим червените бабички и сините дядовци, мразим на политически, верски и всякакъв друг признак.  Омразата и агресията са най- могъщите модерни призраци, които дръзват вече и в Родопите и ни вкарват в кошмара на неприемането, включително и на самите нас. Те са по-опасни от самотата и бедността, защото ни смразяват отвътре, а от това спасение няма.

Някога Родопите били резерват на добрите нрави. Родопчани, изначално толератнти и мили хора, днес припяват из форумите в най-злостни нотки.

Моята баба Мария си имала посестрима. Казвала се Асие (после Ася) и живеела с Емин в съседната къща. Дядо Петър пък обичал да си пие мастиката с него и така до края си останали най-близките. Празнували заедно Байрям и Великден и никой не се сещал да търси разлики в начин на живот, култура, вяра, политика, навици, пари.

На такива отношения днес хейтърите ще видят

сметката за секунди. Масовото омерзяване е много удобно за политическите играчи, защото прави хората лесен обект на манипулация. Яхваш настоенията и ставаш лидер в каквато посока ти е удобно. Помислете за това.

Помислете и следващия път, когато решите да припявате в техния хор, защото ако се обърнете и погледнете човека, който спи в другата половина на собственото ви легло, ще откриете поне 1001 различия с него. Всички те са призраците, които могат да се промъкнат помежду ви и да ви разделят.

Ако позволите.

И най-добре да ги изгоним от големия си общ Родопски дом, за да не се събудим един ден в планината на самотните вдовици

© Родопчани