За светлата душа на родопчанина

Публикувана на 21.07.2017 | 09:46
4679 прочитания
Автор: Нели Иванова


​Едно от най-ценните съкровища на родопчанина е ГОЛЯМОТО МУ ТОПЛО СЪРЦЕ. Благотворителността е начин на живот в планината.  Да  помагаме в тежък момент на беден, болен или изпаднал в беда, да създаваме блага за цялата общност, да бъдем полезни – това е заложено в нашите гени. Любовта към ближния ни е съхранила като общност и благодарение на нея ще оцелеем.

Дано!

Може би се дължи на силната вяра (и двете основни религии в Родопите насърчават благотворителността), на здравия морал, все още пощаден от безпътицата на съвремието, на трудния живот в планината, който е научил хората на взаимопомощ или просто е един от даровете Божи, на каквито изобилстват Родопите. Сигурно има и нещо общо с дълбокото човешко желание да се докосва до вечността, вградено в мостове, чешми, училища и храмове, отдавна надживели своите създатели.

Традицията:

По нашите земи добротворството следва древна традиция. Навсякъде край пътища и градини, къщи и поляни виждаме  чешми, построени „на добра воля“, за благото на всички. Някои са просто дървени чучури с корита за уморени пътници и животни, други са цели заслони с красиви орнаменти от камък и дърво. В миналото край чешмите строели и кьошкове, в които можело да се пренощува. Когато водата трябвало да се доведе отдалече, цялото село се стичало да помага. Случвало се дори хората, които не успявали да построят чешма приживе, да завещават определена сума на своите наследници, „наречена“ за такава цел. Било толкова важно за тях, че дори смъртта не била пречка.

Често тези чешми и други общественополезни съоръжения запазвали имената на своите първостроители като Караджова вода, Камишов мост, а понякога авторът оставал неизвестен.

По време на турската власт не се предвиждали много пари за подобни обществени начинания, затова родопчани със здрав разум и отворено сърце сами решавали въпросите от местна важност и ги изпълнявали добросъвестно.

Освен чешми се строели храмове, мостове и училища, а ако се случело да пламне къща, цялото село хуквало да помага, веднага да угаси огъня, да спаси покъщнината на стопанина.

Ако някой се разболеел, ако се залежал, ако изпаднел в крайна бедност, новината мигом събирала дарения, защото можело да сполети всеки. На тоя личен труд и жертви, на това дълбоко вкоренено съзнание за взаимопомощ се дължи съществуването на църкви и параклиси, на джамии и мечети. Селото издържало своите свещеници и учители. Строели им къщи, осигурявали им прехрана.

Мъдростта на старите родопчани:

Били предвидливи и предприемчиви хора. Заделяли средства за  благотворително-спомагателни каси, от които занаятчиите можели да теглят кредити с малки лихви в трудни моменти, а крайно нуждаещите получавали безвъзмездна помощ. Така  разумно се грижели за тежките моменти в битието.

Запазили ли сме традицията на благотворотилеността?

Десетки са кампаниите за подпомагане лечението на болни хора, благотворителни концерти, кутии в почти всеки търговски обект. Акции за строежи на църкви и джамии, за възстановяване на паметници, културни и образователни институции, за артистични събития и в помощ на пострадалите от пожари, наводнения и земетресения. Десетки са хората, които сами по себе си са пример за благотворителност. Наскоро си отиде от този свят един човек със светла душа- д-р Алекси Деянов, лекувал всеотдайно своите пациенти, докато сам страдал от тежка болест. Всеки от нас познава поне един такъв родопчанин.

Остават обаче няколко горещи въпроса пред нашето общество, което има претенциите да се счита за по-съвършено от възрожденското „местно самоуправление“ :

Защо държавата е изоставила на човешката милост грижата за най-тежко болните хора? Какъв е смисълът от всеки похарчен лев за друго, ако човешкият живот е оставен да изтича през огромните черни дупки на това общество?

Защо системата е изхвърлила зад борда най-пострадалите, беззащитни и поразените от коварни болести?

С какво право се нарича хуманно това общество, което „няма пари“, не е обмислило и обгрижило най-нуждаещите се?

Всяка кампания за набиране на средства е ГОЛЯМА ЧЕРНА ТОЧКА ЗА ДЪРЖАВАТА, подритнала най-тежките човешки съдби под килима. Всеки  политик, независимо от принадлежността му, носи лична отговорност за това безхаберие!

Поклон пред хилядите знайни и незнайни дарители!

Поклон и пред непоколебимата им вяра, защото  много хора се разколебават на фона на съобщенията за далавери и злоупотреби. Кмет ограбил даренията за църква, баща изиграл на комар парите, събрани за лечение на детето му или нашумелия скандал с Фонда за лечение на деца в чужбина. Грехът на тези хора е двоен и нека сами носят бремето си, а за останалите остава да продължат да даряват, защото няма по-голямо и топло сърце от родопското и защото благотворителността е единственият шанс за Атанаска, Валентин, Ива, Жоро, Антоанета и стотици други.

Бог да ги закриля!