Зад фасадата на социализЪма
Днес сме свидетели на неистов хленч по едни времена, в които хората не се нуждаеха от нищо. Казват всичко било имало и работа и спокойствие и по два пъти на година били ходили на почивка.
Да тогава, вместо хората да мислят си имаше други органи на държавата, които мислеха вместо хората, а от хората се искаше да са само равни и никой да не стърчи над останалите, а и трябваше да бъдат с вдигнати чела и да гледат само напред. Нито назад, нито в страни, нито нагоре, зада не видят как партията обсебва всичко, дори разсъдъка на хората.
Само ще споменем за избитите хиляди хора, при това елита на нацията през септември 1944г. После хилядите избити и затворени по занданите без вина хора, които се противопоставят на колективизацията, което си беше просто кражба на имуществото на хората, извършено от комунистите, за които всичко чуждо беше общо, а всичко общо на партията, тоест тяхно.
Само ще споменем за масовото изселване в Родопите , на не надеждни семейства от пограничните райони към вътрешността на България.
Само ще споменем за стотиците избити без съд и присъда в Родопите, по границата с Гърция, освен онези, които са се опитвали да избягат зад граница от които и много чужденци, там са закарвани неудобни и в обвинение в държавна измяна са разстрелвани като кучета.
След 1970 година предимно в Родопите, стартира така нареченият възродителен процес сред българите с мюсюлманско вероизповедание.
С цел смяна на имената през 1972 година, хората са притискани по работните им места, гонени от работа, привиквани в милицията, много от хората са били бити и пребивани, за което страдание никога не може да има утеха.
За 1-2 години имената са сменени на 100% и привидно нещата са в застой, разбира се при постоянно наблюдение, така нареченото помашко население е следено за коленето на курбани, за всякакви религиозни обряди.
Създаваха се комисии от учители, общински служители и други длъжности на държавна служба, които обикаляха къщите по време на Курбан Байряма, за да следят хората. Тук ще отбележа че, не всички хора от комисиите се стараеха, сред тях имаше много хора, които просто съчувстваха на населението. Хората дръзнали да посетят джамия или друго религиозно мероприятие са привиквани, съветвани и сплашвани.
През 1977 година комунистите в Родопите в частност от смолянски окръг решават да предприемат по-силови мерки спрямо хората, които все още тайно се стараят да спазват някои религиозни обряди, като обрязването на момчетата. Чрез медицински прегледи те скрито провеждат наблюдение на мащабите в които се извършват тези обряди и констатират сериозна масовост.
След няколко години следене, слухтене и пресмятане партийците комунисти, решават да предприемат активни действия. След доносите от сътрудници на Държавна сигурност и верни на партията дейци, те намират повод в извършени операции от лекар в работническата болница в родопският град Рудозем. Най-важното разбира се е и намирането на свидетели, а явно там е имало достатъчно сред перонала и обществото
През 1980 година преданите комунисти скалъпват едно мероприятие, в което се вкарват голям брой хора от Рудозем в следствието и започва съдебен процес за извършените религиозни обряди. Целта е сплашване на населението, за да се прекрати тази религиозна практика.
Скалъпено е едно дело, при което се предявява обвинение към доктора извършил обрязването и още 15 души чиито деца са обрязани.
Те са овбинени в нарушаване на повелите на комунистическата партия за борба с религиозния фанатизъм и борба с остатъчното влияние от турското робство и за да е още по здрава хватката в обвиненията са включени и даваните подаръци и пари на доктора от родителите на обрязаните момчета, като подкупи.
Процеса се извършва в дома на културата в град Рудозем и е открито за обществеността, та нали целта е да се сплаши населението.
Прави впечатление, че в обвинението се акцентира много и над даваните на доктора, дарове и пари за извършената работа тоест за обрязването. В самата пледоария на обвинението се набляга на незаконната за комунистите религиозна дейност и фанатизъм, чрез което се рушали устоите на социализЪма.
Обвинението предявява претенции за търсенето на превантивност в самото определяне на присъдите, тоест да се сплаши населението, за да спре религиозната дейност. Набляга се на твърдения за класово-партийното възпитание на „помохамеданчените българи“ в района на централните Родопи и в часност в смолянски окръг.
Интересното е, че хората са съдени за дадени 10лв, за 15лв, за кичено халище, за 2кг телешко месо на стойност 5.60 и 10 кг дренки, за половин литър ракия за 4,80 и други подобни. Именно тази малка подробност днес пречи на тези хора да бъдат реабилитирани, защото излиза че са осъдени за подкуп.
Така комунистическата партия третираше различните и наказваше хората заради религиозните си убеждения. Докторът е осъден да лежи 4 години, а на останалите са дадени от 1 година до з месеца ефективно излежаване в зависимост от обстоятелствата . Тези хора са обвинени в нарушаване на класово-партийните норми и религиозен фанатизъм, а в крайна сметка в самия обвинителен акт е отбелязано само даването на подкуп на доктора, като 2кг месо за 5.60 и 10кг дренки или пък 10лв или 15лв и така нататък.
Така социализЪма правеше всичко под една фасада. Фасадата беше основно имитацията че всичко се прави заради народа, заради хората, а в същност те го правеха за да подтискат народа и да го държат на дистанция от властта и личните права.
